Виждате ли това лице?
Думата плодотворен е сътворена да опише именно него. Алек започва музикалната си кариера още на 14, когато повечето от нас дори се срамуват да признаят какво са правели през свободното си време. Формирал много групи, той е и DJ прочул се с живите си изпълнения и множеството си ремикси. Изследванията му в музикалната сфера са различни и в момента поемат в потенциално съвсем нова посока, тъй като Алек неспирно експериментира със звука и проучва гласа си. Но това не му е достатъчно- създател на digital hardcore-a, той основава и звукозаписна компания със същото название- Digital Hardcore Recordings.
Ако трябва да се прави по-обширна биография на мистър Empire, може би трябва да се започне именно от 14тата му година, когато излиза и първата му плоча с англоговорящата му група Die Kinder (The Children) , които подгряват за групи като Die Toten Hosen.
Следват Atari Teenage Riot, който ще получат отделен пост по много причини. Засега само основното за тях- формирани през 1992. Насочеността на музиката е digital hardcore, но с пънк звучене и силно политизирани лирики с антифашистки и леви анархистки виждания.
Като DJ устройва "битки" с колегите си Q-Bert и Mixmaster Mike и излезлите изпод ръцете му ремикси са безчетни.
Следват поредица самостоятелни проекти след това. Първият му самостоятелен албум след Attari е Intelligence and Sacrifice (2002) и му спечелва и индивидуално признание. И то не от кой да е, а самият Трент Резнър, признал на Алек зад сцената, че го вдъхновява (има свидетели). Албумът от 2002 е издаден вече от самостоятелния лейбъл на Емпайър и така автономията му става пълна. Отзивите са повече от добри за качествата на тавата, феновете на живите изпълнения са екзалтирани, а англичаните наричат Алек рок божество и за капак той получава и награда от списание Kerrang!
Какво , бихте се запитали, прави човек в такъв момент на абсолютна победа? Не знам, но зная какво е сторил Alec Empire - върнал се е в Берлин. Целта е пълно пренасочване на музикалните му търсения.
За период от време той изпълнил само няколко електро-изяви на живо в минималистичен състав "човек и машина", нищо друго. Новото му студийно произведение пак със съдействието на Ник Ендо, като предното, е наречено Futurist.
Гостуващите музиканти за живите изпълнения се менят, а самите лайвове се състоят в предимно малки и неизвестни клубове.
Скоро след това идва идеята и реализацията на поредния проект The Golden Foretaste of Heaven’ , отново с поглед отправен в различна насока.
Този път е фиксиран Изтокът. Алек и Ник Ендо купуват руски синтезатор и изтръгват максимума от него. Звукът за пореден път е иновативен и помага за развитието на съвременната музика, и макар за някои посоката, в която тя е поела да е съмнителна, приносът си е принос. Албумът заслужава най-малкото едно прослушване и добро обмисляне. Лириките варират от еротични до саркастични и злобни и от парче до парче има както сериозни разлики, така и прилики. Открития, които Алек е направил в процеса на създаване на някои парчета, обясняват специфичносто звучене. По думите му след като харесал някой синтетични рифове от Rage Against и Hendrix прозрял, че има начин да бъдат трансформирани в нещо в стила на Kraftwerk. И така се родили парчета от типа на ICE (As if she Could Steal a Piece of my Glamour). Експериментът тук не спира до инструментала- във вокално отношение изпълнителят е обърнал поглед назад към 70те и изпълнители като Lee Hazlewood и David Bowie, отдалечавайки се от дигиталните ефекти.
Към забележителната биография на Alec Empire ще добавим и тези леки последни щрихи. Работил е с Björk, Einstürzende Neubauten, Jon Spencer, Rammstein and Slayer и сценично е подкрепял Nine Inch Nails, Rage Against The Machine, Beck and Moby.
Ако искате дискография, повярвайте ми, дълга е, но погледнете просто last.fm профила му.
Или пък тук.
И един последен малко известен факт- продукт на Емпайър е и диск с миксове със семпли от Елвис Пресли, който обаче не е официално пуснат от лейбъла на Алек заради проблеми с разрешението от фондацията на Пресли. Изработени са само няколко копия на албума за приятели колеги на Алек, но по-късно той открива, че други копия на албумите са били правени от обвития в мистерия лейбъл El Turco Loco (”The Mad Turk”), собственост на Khan.
1 коментар:
Евала.Изчерпателно-съдържателно.
Публикуване на коментар