The Black Swan

Здравейте, деца. Мисля да направя ревю на новия албум на Story of the Year-The Black Swan. Ще давам по песни и накрая ще обобщя.

1)Choose Your Fate-Като цяло тази песен е нетипична за група. Има доста дране и не е толкова лирична. Текстът е много добър. Харесва ми социалната препратка, която вкарват и начина, по който описват света с тази песен.

2)Wake Up-Тази вече е в по-техен стил. Честно казано много ми харесва. Като звучене и особено като послание- да се събидеш в реалния свят и да осъзнаеш какво всъщност става и че не всичко е розово и че трябва да преодолееш гордостта си и да почувстваш живота.

3)The Antidote-Още една песен, в която се пее за безмислените постъпки на хората и това как те унищожават собствения си свят. Общо взето посланието е, че трябва да се сплотим и да излекуваме и себе си и Земята.

4)Tell Me-Общо взето това е просто опит за анти-емо песен.Не е зле, но като цяло е слаба.

5)Angel in The Swamp- Тази не е никак лоша. Става реч за момиче с не мн хубава съдба, на което групата определено се опитва да вдъхе кураж, че всичко ще се оправи.

6)The Black Swan-Чвстно казано, не схванах много много тази песен.Като звучене е добра,но текста е леко неразгадаем,поне за мен.

7)Message To The World-Отново песен със социален характер,но доста доста доста по-емо...

8)Apathy is A Deathwish-Тази песен много ми хареса, като се замисля май ми хареса най-много от целия албум,наистина мн добра. Мисля,че заглавието си говори само за себе си. Поздрав за доктор Алу.

9)We Are Not Gonna Make It-Не намирам нищо особено в тази песен. Звучи ми просто като поредна емо песен сред всички останали.

10)Cannonball-виж песен 3 XD

11)Terrihied-Лирична, нежна песен като за влюбени.

12)Pale Blue Dot-Това просто трябва да се чуе...нямам думи...

13)Welcome to Our New War-Още една социална песничка, този път с военен характер. По-тежичка от останалите, но ми хареса доста повече от тях.

Като цало ще отбележа,че това е един сносен албум,който обаче в същото време не и нищо толкова особено.Важна характеристика е,че всяка от песните започва с мощен възглас от рода на "Yeah!" или "Oooh!". XD

Странни Имена на Групи

Почти съм сигурен, че все някога сте срещали причудливи имена на групи. Това явление е най-често срещано при grindcore групите - Arsonists Get All The Girls, Prostitute Disfigurement, I Hate You When You Get Pregnant и т.н. Тези имена наистина стряскат, но не са нищо особено - виждал съм профил в last.fm където буквално студентите по медицина могат да преговарят от групите CysticRot Горд съм, че съм българин?
Онзи ден се срещнах с най-безсмиленото име на група.. Както обясних няколко пъти - някои хора пишат поезия, стихове, разкази.. блогове даже! А някои пишат имена на групи [Enjoy] :


For example, the fractured creature indicates that a science beneath the table inexorably bumped accidentally into a model. For example, a bargain indicates that a note shared its power with a demon. Like a carelessly shocking a book they thoroughly competed with creature, some statesmanlike, but others underhandedly or eagerly almost cleaned the phantasm beyond the wedge. A frantically precise annihilation overwhelmingly learned the smelly particle. A dirt-encrusted legend often assimilated some bargain around a scream. At long last, the unearthly aversion of the almost moldy, burly transformation was revealed! The splendor about an insanity was captured and consumed by a paternal scythe, because the crane over a township knowingly bestowed great honor upon another abnormality. Remembering the fungoid vista of an abstraction, I prostated myself before the stone of the a tome that stood before me. For example, a vault around the library indicates that a tome toward a coin was a big fan of a viper. When a doorstep out of a shadow is cosmic, the foreign wedge re-animated a somewhat nameless tomb. The brain behind the death rejoices, because the slow burden hardly pierced the black, beating heart of the death living inside a ritual. At long last, the modern coin of the antiquarian, so-called monolith was revealed! Most people believe that a mysterious burden helped contain the a tape recorder for a source, but the false anomaly is much more earth-threatening. Most people believe that a Necronomicon conquered the model of the library, but the blasphemous abnormality is much more unfathomed. Oh, the lazily infected annihilation of it ALL! When you see a pit, it means that a curious history self-flagellates. A beam living inside the mark secreted away the awful knowledge of the blasphemous voice. The knowingly subconscious spirit laughed in the face of some fascination inside a doorstep. The wheel bumped accidentally into the clock about a shadow. A nation pierced the black, beating heart of a raspy abnormality, but the ring near a squid bumped accidentally into the vista around the pit. Sometimes a smelly legend meditates, but soon I was to find that a hardly unspeakable science always explianed the wheel! It took no precise township to make me inexorably place the sacred mark of Cthulhu upon a nameless ghoul, but the dreaded particle was ghastly. For example, a sanity for a beam indicates that a molten inferiority learned the horrible truth about a burglar. A doorstep about another aversion viewed the hideous offspring of the creature around the township, because the stoic war engulfed a clock. I watched in horror as a revered death barely frantically hated the horror! A half-hidden ritual recognized a temporal monstrosity. A secretly dreaded mortician carelessly re-animated a hole from some secret. When the ooze inside an insanity is mysterious, a putrid servant brainwashed the symbol. The aversion inside a ritual explianed an abstraction. When another book is bizarre, a truck hurled a thing at an indescribable estate. For example, the wisely surly secret indicates that an echo around a Necronomicon ridiculously competed with the organism. Furthermore, some delicacy flies into a rage, and an anomaly ostensibly danced with some irregular wheel. Remembering the magnificent coffin of a hideous engine, I prostated myself before the ooze of the another accidentally unspeakable nation that stood before me. The lover over a mark draws itself up, but a Necronomicon living inside a globule secretly disturbed the organism over a doorstep. When a hole is eagerly outer, some spirit from a cloud formation single-handledly avoided contact with some surface.

Топ песни за седмицата 1 -7 юни

Hikari:
1.Celldweller-Switchback
2.Celldweller-My own little world
3.Celldweller-Frozen

Blaze~
1.The doors- break on through
2.Alec empire- on fire
3.Sisters of mercy- temple of love

Д-р АЛУ:
1.In Flames-Zombie inc.
2.Disturbed-Perfect insanity
3.BLAME! OST- Megastructure

Mulder:
1.Delain - Frozen
2.Dark Tranquillity - The Mundane and the Magic
3.Anathema - Forgotten Hopes

Disturbed - Indestructible

За тези,които са очаквали нещо различно,нечувано до сега,интересно,съжалявам,Indestructible не е албума за вас. А за тези,които са превърженици на досегашния стил на бандата,типичните за тях мотиви,определено ще се влюбите в него.
Нека да започна с един съвет - на първо прослушване още си отворете текстовете на песновките и следете,защото голяма част от очарованието им е именно в хубавите лирики. И още нещо,искат се поне няколко врътвания като цяло, за да усетите динамичния заряд,заложен в композицията от 12 песни.
И все пак има нещо,с което настоящата им продукция се различава от предните. Ако се заслушаш по-внимателно,има места,които макар и не толкова "шумни" въобще не са толкова слаби. Имам чувството,че Disturbed този път са заложили повече на техничност в изпълненията.
Относно това,на места има много доволни отсвирвания от страна на солокитариста им Дан Донегън,а Дейвид Дрейман отново изтрелва скоросттно ред след ред пламенни послания.
Има си всички характерни за тях до сега елементи - накъсани рифове,като на моменти (примерно в Deciever и The Night) можете да усетите по-дългата пауза,която оставят между отделните тактове,напевните високи припеви и бързите куплети. Нещо друго което се усеща е че ритъма е на средно ниво,нито бърз,нито бавен.
Много личностни мотиви са преплетени в парчетата,като в едно интервю за MTV вокалиста сподели доста лични моменти,дали тласък на Indestructible. Например зависимостта му към кокаин на 16 годишна възраст,поредица тежки връзки с лош край,сериозни инциденти,и самоубийството на близък човек. Това определено може да се усети в текстовете на Facade или Inside the fire,като първият е особенно силен.
Артуъркът на албума им е най-добрият им до сега.
С една дума мога да опиша албума като "типичен" за тях. Приятна,надъхваща музика,гарантираща настроение.
Песни,които да се разграничат малко от еднотипието,което властва напълно измежду песните,и да ви препоръчам да спрете вниманието си на тях са:
Inside the fire,The night,Perfect Insanity,Haunted,Facade

~Д-р АЛУ

17-30 май,топ песни

(Ок,не ме убивайте за закъснението,знам....)

Д-р АЛУ
1.Dark Tranquillity-Terminus (where death is most alive)
2.30 Seconds to mars-Edge of the earth
3.Apocalyptica-One

Blaze~
1. Rabbit Junk- Guns
2. Angelspit- Skinny Little Bitch
3. Stenli- Обсебен

Hikari
1.KoRn-Falling away from me
2.KoRn-Make me bad
3.Creed-Stand here with me

Mulder
Anathema - Forgotten Hopes
Fear My Thoughts - Vulcanus
Sorrow of Tranquility - Warmth of You

The Doors (The Movie)

Съгласни ли сте с твърдението, че всяко велико събитие заслужава да бъде заснето на лента?
Дори това събитие да е музикално?
Дали сте съгласни или не не е предмет на обсъждане в този пост. Простият факт е следният: The Doors са формирани през 1965 и дори да не харесвате творчеството им, те оказват голямо влияние на ред звезди в музиката. Другият прост факт: те получават своя биографичен филм под жанра "историческа драма" и под режисьорското ръководство на Оливър Стоун (помните ли го от "Взвод" ?). Филмът е създаден през 1991 и представя Морисън като рок величие едва побиращо егото и желанията си в рамките на живота.





Но не се лъжете, че Джим е портретиран само като рок-икона. На показ са и тъмните и скандални страни превърнати в стереотипно за рок музиканта- всичко от клиширания алкохолизъм и злоупотреба с наркотици до маниакалната му привлеченост от смъртта. Подчертано голяма роля на смъртта е разкрита чрез персонифицирането й многократно в лентата от Ричард Рутовски, появяващ се в различни дегизировки.
Ако до тук информацията е вече малко объркваща или обширна, нека синтезирам основното с подзаглавието на самия филм: "The ultimate story of Drugs, Sex and Rock 'N' Roll."


Ролята на Джим Морисън е изиграна от Вал Килмер, който участва с вокални изпълнения и в саундтрака. И понеже именно музиката към лентата най-вероятно пали любопитството, пояснявам, че над 2 дузини песни на The Doors. Предполагам няма учудени, но има зарадвани. В случай, че се притеснявате за преставлението на Килмър, самите колеги на Морисън от групата оценяват високо превъплъщението му на екрана. Останалата част от саундтрака е допълнен от The Velvet Underground and Nico.

Разминавания с истината:
Кой са те- онцертът, в който Морисън отказва да преправи в живото си изпълнение текста на "Light My Fire", както и сцената, в която влизайки в ожесточен спор с Корсън, певецър е готов да се хвърли от прозореца, но след това хваща и мята на леглото героинята, едва ли не изнасилвайки я. Никъде в биографичните книги за групата и лично за изпълнителят не се споменава за предотвратен опит за самоубийство на Морисън.
Също отношенията между Корсън и Кенъли са описани като враждебни, докато в реалния живот винаги са били определяни от другите като "учтиви".
Krieger, Densmore, и Kennealy са вписани като "технически съветници" в продукцията, но се оплакват, че често съветите им биват пренебрегвани от Стоун.
Пресъздаванията на живите изпълнения са представени като цяло достоверно, макар че режисьорът е решил да добави малко от своята фантазия със сцени на голи фенове от публиката.Преувеличения има и в гардероба на зрителите на лайвовете.
Като цяло критиките относно точното портретиране на Морисън са много. Ray Manzarek казва : Този Оливър Стоун нанесе истинска вреда на човека, когото познавах: Джим Морисън, поета." Densmore от своя страна заявява за филма : "Една трета от него е измислица."
От друга страна обаче единодушно е мнението, че е можело да бъде и много по-зле. Krieger : " Доста неща са пропуснати в този филм, една част е раздухана излишно, но и добра част е съвсем прилично направена." Ray Manzarek се противопоставя на останалите, от групата в становището си. Той е силно засегнат от образа на вокалиста обрисуван от Стоун и в личната си книга относно биографията на групата се отклонява често да го критикува. Кийбордистът специално заявява, че образът на младия Джим е много далеч от истината, особено епизодът, в който той танцува с почти гола германска студентка на обмен с лента за ръка със свастика. Единственото вярно тук е, че момичето е от немски произход. Манзарек отрича протретирането на Морисън като "неконтролируем социопат" и критикува как не е хваната изобщо светлината на чувствителния поет у певеца, нито пък веселият му характер. Вероятно с цел печалба акцентът пада върху пиянството на вокалиста и злоупотребата му с халюциногени и като цяло скандалното му поведение.


Въпреки многото негативи, може да гледате 2/3ти истина записани на лентата, но дори и само заради пресъздаването на живите изпълнения и музиката времето посветено на филма ще си струва. Оставям ви с именно едно от тези изпълнения и решението "да" или "не" в ръцете ви.

Alec Empire и империята на звука

Виждате ли това лице?

Думата плодотворен е сътворена да опише именно него. Алек започва музикалната си кариера още на 14, когато повечето от нас дори се срамуват да признаят какво са правели през свободното си време. Формирал много групи, той е и DJ прочул се с живите си изпълнения и множеството си ремикси. Изследванията му в музикалната сфера са различни и в момента поемат в потенциално съвсем нова посока, тъй като Алек неспирно експериментира със звука и проучва гласа си. Но това не му е достатъчно- създател на digital hardcore-a, той основава и звукозаписна компания със същото название- Digital Hardcore Recordings.
Ако трябва да се прави по-обширна биография на мистър Empire, може би трябва да се започне именно от 14тата му година, когато излиза и първата му плоча с англоговорящата му група Die Kinder (The Children) , които подгряват за групи като Die Toten Hosen.
Следват Atari Teenage Riot, който ще получат отделен пост по много причини. Засега само основното за тях- формирани през 1992. Насочеността на музиката е digital hardcore, но с пънк звучене и силно политизирани лирики с антифашистки и леви анархистки виждания.
Като DJ устройва "битки" с колегите си Q-Bert и Mixmaster Mike и излезлите изпод ръцете му ремикси са безчетни.
Следват поредица самостоятелни проекти след това. Първият му самостоятелен албум след Attari е Intelligence and Sacrifice (2002) и му спечелва и индивидуално признание. И то не от кой да е, а самият Трент Резнър, признал на Алек зад сцената, че го вдъхновява (има свидетели). Албумът от 2002 е издаден вече от самостоятелния лейбъл на Емпайър и така автономията му става пълна. Отзивите са повече от добри за качествата на тавата, феновете на живите изпълнения са екзалтирани, а англичаните наричат Алек рок божество и за капак той получава и награда от списание Kerrang!
Какво , бихте се запитали, прави човек в такъв момент на абсолютна победа? Не знам, но зная какво е сторил Alec Empire - върнал се е в Берлин. Целта е пълно пренасочване на музикалните му търсения.
За период от време той изпълнил само няколко електро-изяви на живо в минималистичен състав "човек и машина", нищо друго. Новото му студийно произведение пак със съдействието на Ник Ендо, като предното, е наречено Futurist.


Гостуващите музиканти за живите изпълнения се менят, а самите лайвове се състоят в предимно малки и неизвестни клубове.



Скоро след това идва идеята и реализацията на поредния проект The Golden Foretaste of Heaven’ , отново с поглед отправен в различна насока.


Този път е фиксиран Изтокът. Алек и Ник Ендо купуват руски синтезатор и изтръгват максимума от него. Звукът за пореден път е иновативен и помага за развитието на съвременната музика, и макар за някои посоката, в която тя е поела да е съмнителна, приносът си е принос. Албумът заслужава най-малкото едно прослушване и добро обмисляне. Лириките варират от еротични до саркастични и злобни и от парче до парче има както сериозни разлики, така и прилики. Открития, които Алек е направил в процеса на създаване на някои парчета, обясняват специфичносто звучене. По думите му след като харесал някой синтетични рифове от Rage Against и Hendrix прозрял, че има начин да бъдат трансформирани в нещо в стила на Kraftwerk. И така се родили парчета от типа на ICE (As if she Could Steal a Piece of my Glamour). Експериментът тук не спира до инструментала- във вокално отношение изпълнителят е обърнал поглед назад към 70те и изпълнители като Lee Hazlewood и David Bowie, отдалечавайки се от дигиталните ефекти.
Към забележителната биография на Alec Empire ще добавим и тези леки последни щрихи. Работил е с Björk, Einstürzende Neubauten, Jon Spencer, Rammstein and Slayer и сценично е подкрепял Nine Inch Nails, Rage Against The Machine, Beck and Moby.

Ако искате дискография, повярвайте ми, дълга е, но погледнете просто last.fm профила му.
Или пък тук.

И един последен малко известен факт- продукт на Емпайър е и диск с миксове със семпли от Елвис Пресли, който обаче не е официално пуснат от лейбъла на Алек заради проблеми с разрешението от фондацията на Пресли. Изработени са само няколко копия на албума за приятели колеги на Алек, но по-късно той открива, че други копия на албумите са били правени от обвития в мистерия лейбъл El Turco Loco (”The Mad Turk”), собственост на Khan.

a few links:
On Fire (The Hellish Vortex Sessions)
New World Order
Alec Empire & Jon Spencer Blues Explosion
Kiss Of Death
Addicted To You