Coldplay presents!
най-новото, официално видео от поредния им студиен албум:
петък, 30 май 2008 г.
четвъртък, 29 май 2008 г.
Моите Top 10 Live изпълнения
Като цяло концертите са едни много интересни събирания.Хората се събират,трепят се в поготата,виждат на какво всъщност мязат любимите им изпълнители, пеят заедно текстовете на любимите си песни,биват заляти с бирата или с водата,от които пият изпълнителите,биват зашеметени от палките на барабанистите и прочие и прочие подобни забавни нещица. Преди година бях на коцерт на Мерилин Менсън в София.Трябва да призная,че наистина беше много хубаво (да,хубаво е като си в ложите и като гледаш как се блъскат и трепят правостоящите). Концертът наистина си заслужаваше.Атмосферата беше невероятна и самото изпълнение на групата беше много сносно. Имаше си ги задължителните светлинни и звукови ефекти. Но най-впечатляващата част,ако мога така да я нарека, беше когато вокалът слезе и се докосна до публиката.Това наистина много ми хареса.
Но да оставим това преживяване на страна. Бях подбрала 20-тина групи,на които изгледах какво-що клипове от концерти намерих. Имаше много добри неща,но имаше и такива,за които съжалявах че съм ги гледала.Та ето я моята класация.
10.Opeth.-Ще ми се да оставя това без коментар.Наистина ми беше много трудно да определя кой да е на последното 10-то място.Имаше толкова ужасни и дървени изпълнения, че няма няма на къде.
9.Blind Guardian-Имаха си всичките ефекти като горящ огън,въртене на глави и мятане на коси. Създаваха си атмосферата,обаче всичките им изпълниня бяха прекалено еднотипни,наистина прекалено.
8.Lacuna Coil-Много хубави костюми си имаха хората, наистина.Гласа на вокалистката наистина си е прекрасен,обаче това, което ми направи впечатление е, че бързо сдаде багажа,а и им липсваше артистизъм на сцената.Не бяха баш дървета,но като че ли не правиха много много връзка с публиката.
7.Xandria-Честно казано,границата между Lacuna Coil и Xandria е съвсем малка. Вторите обаче като,че ли обръщаха повечко внимание на публикатаи гласа на вокалистката държеше на повече песни.
6.Within Temptation-Те вече наистина ми харесаха доста.Връзката им с публиката бше ддоста голяма.Вокалистката ги караше почти постоянно да пеят с нея,надъхваше ги и създаваше една много приятна атмосфера.Сцената им беше доста впечатляваща и разнообразна,костюмите също,особено различните рокли на вокалистката. Гласът на Шарон ден Адел се показа доста мощен и тя издържаше през почти целите концерти.
5.Maximum the Hormone-Тя японци са лудиии!!!! Аз ви ка'ам!Просто подскачащати маймуни по сцената!Направо ме грабнаха!Песните им наистина са си доста труднички за изпълнение,обаче те се справиха наистина добре.Вярно че на края на концертите си са леш,обаче си заслужават да се видят.Определено публиката много им се радваше,а и има защо.Много са дори на сцената.Много раздвижени,поддържат си глаосвете.Абе супер!
Ох, тук идва трудната част.Наистина се обърках докато се опитвах да подредя групите по последните 4 места.Прекалено добри лайв изпълнения имат, да му се не види! И така:
4.Disturbed-Адски,адски добри!Направо правят всико за публиката!Много артистично държане на сцената и много,много ефектни изпълнения!По дяволите,вокалът излезе с усмирителна риза!Беше толкова яко!Това,което ме накара да ги сложа на 4-то място беше,че имаха някои изпълнеия,които бяха прекалено еднотипни.
3.Creed-Най-прочувстваните испълнения,които някога съм виждала.Скот Стап просто пееше с цялото си сърце и душа. Изпълнението на "Stand here with me" направо ме сгря отвътре.имах чувството,че съм там и той пее специално за мен.А и самият скот посвещаваше почти всяка песен на побликата!Леле ако можеше да им отида на концерт направо щях да си умра...
2.In Flames-Много хубави изпълнения.А гласът на Андрес е просто невероятен.Така и не рабрах къде се крие тайната му!Колкото и да се дере все си му остава същия!Хубавото е,че държат атмосферата и енергиатя до края. Много голямо впечатление ми направи обръщението към германците,което Андрес направи в начоло на един от концертите.Някой сега ще попита "Ама защо?!Защо на второ място?" Еми,защото не бяха чак толкова артистични по време на изпълненията и имаха прекалено много мятане на глави-ето защо.Но като цяло очите ми през цялото време бяха ето така ---> @.@
1.System OF A Down-Просто си откраднаха първото място.Тяхните изпълнения бяха най-артистичните,които видях.Имаше адски много обръщения към публиката,а и самите изпълнители направо си разиграваха сценки и правиха песните много ралистични.Излишно е да казвам,че гласът на Серж е просто неутразим,нали?Различните емоции,които вкарваха във всяка една песен ми направиха наистина голямо впечатление.
Еми това е моята класация и моето лично мнение. :) Ако на някой има нещо да каже съм склонна да го прочета. :)
Но да оставим това преживяване на страна. Бях подбрала 20-тина групи,на които изгледах какво-що клипове от концерти намерих. Имаше много добри неща,но имаше и такива,за които съжалявах че съм ги гледала.Та ето я моята класация.
10.Opeth.-Ще ми се да оставя това без коментар.Наистина ми беше много трудно да определя кой да е на последното 10-то място.Имаше толкова ужасни и дървени изпълнения, че няма няма на къде.
9.Blind Guardian-Имаха си всичките ефекти като горящ огън,въртене на глави и мятане на коси. Създаваха си атмосферата,обаче всичките им изпълниня бяха прекалено еднотипни,наистина прекалено.
8.Lacuna Coil-Много хубави костюми си имаха хората, наистина.Гласа на вокалистката наистина си е прекрасен,обаче това, което ми направи впечатление е, че бързо сдаде багажа,а и им липсваше артистизъм на сцената.Не бяха баш дървета,но като че ли не правиха много много връзка с публиката.
7.Xandria-Честно казано,границата между Lacuna Coil и Xandria е съвсем малка. Вторите обаче като,че ли обръщаха повечко внимание на публикатаи гласа на вокалистката държеше на повече песни.
6.Within Temptation-Те вече наистина ми харесаха доста.Връзката им с публиката бше ддоста голяма.Вокалистката ги караше почти постоянно да пеят с нея,надъхваше ги и създаваше една много приятна атмосфера.Сцената им беше доста впечатляваща и разнообразна,костюмите също,особено различните рокли на вокалистката. Гласът на Шарон ден Адел се показа доста мощен и тя издържаше през почти целите концерти.
5.Maximum the Hormone-Тя японци са лудиии!!!! Аз ви ка'ам!Просто подскачащати маймуни по сцената!Направо ме грабнаха!Песните им наистина са си доста труднички за изпълнение,обаче те се справиха наистина добре.Вярно че на края на концертите си са леш,обаче си заслужават да се видят.Определено публиката много им се радваше,а и има защо.Много са дори на сцената.Много раздвижени,поддържат си глаосвете.Абе супер!
Ох, тук идва трудната част.Наистина се обърках докато се опитвах да подредя групите по последните 4 места.Прекалено добри лайв изпълнения имат, да му се не види! И така:
4.Disturbed-Адски,адски добри!Направо правят всико за публиката!Много артистично държане на сцената и много,много ефектни изпълнения!По дяволите,вокалът излезе с усмирителна риза!Беше толкова яко!Това,което ме накара да ги сложа на 4-то място беше,че имаха някои изпълнеия,които бяха прекалено еднотипни.
3.Creed-Най-прочувстваните испълнения,които някога съм виждала.Скот Стап просто пееше с цялото си сърце и душа. Изпълнението на "Stand here with me" направо ме сгря отвътре.имах чувството,че съм там и той пее специално за мен.А и самият скот посвещаваше почти всяка песен на побликата!Леле ако можеше да им отида на концерт направо щях да си умра...
2.In Flames-Много хубави изпълнения.А гласът на Андрес е просто невероятен.Така и не рабрах къде се крие тайната му!Колкото и да се дере все си му остава същия!Хубавото е,че държат атмосферата и енергиатя до края. Много голямо впечатление ми направи обръщението към германците,което Андрес направи в начоло на един от концертите.Някой сега ще попита "Ама защо?!Защо на второ място?" Еми,защото не бяха чак толкова артистични по време на изпълненията и имаха прекалено много мятане на глави-ето защо.Но като цяло очите ми през цялото време бяха ето така ---> @.@
1.System OF A Down-Просто си откраднаха първото място.Тяхните изпълнения бяха най-артистичните,които видях.Имаше адски много обръщения към публиката,а и самите изпълнители направо си разиграваха сценки и правиха песните много ралистични.Излишно е да казвам,че гласът на Серж е просто неутразим,нали?Различните емоции,които вкарваха във всяка една песен ми направиха наистина голямо впечатление.
Еми това е моята класация и моето лично мнение. :) Ако на някой има нещо да каже съм склонна да го прочета. :)
вторник, 27 май 2008 г.
Disturbed - "Inside the fire" official video
Disturbed пуснаха официално клипа към пилотната песен от новия им албум "Indestructible". Според думите на вокала,които ще чуете в началото на клипчето,тя е посветена на една деликатна тема,а именно самоубийството. Не,не се заблуждавайте че е нещо в емо стил. Просто на фронтменът преди време му се е случило близък човек до него да достигне до тази драстична мярка. Може би точно това е подтикнало групата да вземе участие в национална кампания против самоубийствата. Клипа е много ефектен и въздействащ,особенно началото. Съдържа кадри,непрепоръчителни за малки деца.
~Д-р АЛУ
Moonspell - Night eternal
Портогалски готически метал,anyone? Бас хващам,че повечето от вас са се сблъсквали поне един път с тази група,но едва ли всички са и обърнали внимание. Е,новия албум определено заслужава да му се отдаде нужната почит.
Още на първо прослушване ви хвърля в свят,изтъкан от нижки от нажежен като горещо желязо,мрак. Вокалът е на страшно ниво,придавайки на песните особенното за Moonspell звучение. Това което ми направи много впечатление е съскащото като кобра black metal влияние на моменти,достатъчно осезаемо за да ни привлече,но същевременно скрито и не изпъкващо на преден план. Включванията на женски вокал на лиричните отклонения е просто попадение в десятката. Макар и според феновете,новата тава да не се доближава до страхотнните изпълнения в Wolfheart или Irreligious,не пренебрегвайте силното завръщание на иберийците,защото много ще сгрешите.
Песни като Scorpion flower могат просто да ти напълнят сърцето с прекрасните отсвирвания и заряд,който те удря в гърдите - красиво,готическо.... Dreamless (Lucifer and Lilith) е толкова силна и улавяща,а на Hers is the twilight имаш чувството че си на сам на върха на катедралата на хълма Хратчъни в Прага,сумракът те обгръща,а вятъра развява разкъсантата ти наметка,плъзгаща се по шиповете,стърчащи от купола.
Наистина,много силен албум. Препоръчвам ви го. Хайде,нападайте докато е още топъл.
Ето едно предложение от мене:
~Д-р АЛУ
петък, 23 май 2008 г.
Новия албум на Metallica
Това сигурно е вече 4 или 5 голяма метъл група,която издава точно 9-тия си студиен албум тази година. Обаче това ще първата продукция на тези титани в жанра с новия си басист Robert Trujillo ,както и първата им съвместна работа с продуцента Rick Rubin. Албума се очаква да излезе някаде към средата на септември,като е заявено че в него ще присъстват 10 парчета,от общо 11 записани. Интересното е че Кърк от групата заяви че са записали към 16-17,което противоречи с оригиналната информация.
До колкото се вижда от различни изявления и коментари на музикантите,новите песни ще са с голяма продължителност,от порядъка на 6-7 минути всяка. В интервю за ultimate-guitar.com Ларс описва новите им неща като близки по звучение на Fade to black,с чисти рифове като One,мелодични отсвирвания и много и дълги сола. По подразбиране можем да заключим,че се опитват да компенсират за това,което липсваше в St. Anger,където песните бяха посредствени и изцяло лишени от сола.
Като цяло,аз,както и много други почитатели на бандата,гледам доста скептично към бъдещата продукция. Точно както при St. Anger,те обявиха че това им е голямото завръщане,че са вложили много чувства и т.н. но имам странното предчувствие,че повечето въобще няма да са доволни от резултатите. Тези легенди в метъл музиката не отскоро се превърнаха в каращи по между си егоцентрици,ламтящи за пари и слава,а годините им на силна и отнемаща дъха музика отдавна останаха зад гърба им.
Мисля,че почти няма такъв,който да не е чувал за скандала с Напстър и за голямата излагация,която направиха там. Бандата жестоко заклеймяваше мп3-ките и свободното разпространение на музика,нахално показаха среден пръст на феновете си,опиянени от жаждата за финансова облага и мегаломания. Сега обаче,като видяха накъде подухва вятъра,като леки жени,обърнаха листото и подобно на Radiohead И Nine inch nails възнамеряват да пуснат новия си албум в интернет пространството,свободен за безплатно сваляне "като ще оставят феновете сами да преценят,колко да платят". Казано точно от тази група,звучи като лицемерна шега. Но пък фактите са си факти - Radiohead и NIN отбелязаха страхотни успехи и нарастване на популярността,след добре разсъдения маркетингов ход.
Какво ще видим в новия албум? Дали ще видим силен възход и яростно завръщане на сцената на едни от най-големите или пък жалкото пропадане до дълбините на популизма и материалното? Въпреки разигралите се спекулации за пускане на демота от новия албум,изтичане на песни и т.н. с абсолютна сигурност и без капка съмнение ще можем да се уверим чак когато албума излезе черно на бяло. А до тогава ще чакаме.
~Д-р АЛУ
четвъртък, 22 май 2008 г.
Rabbit Junk
Това са Rabbit Junk и дано цветното анимирано клипче не ви е подвело. Не са лигави, не са детински, не са леки. В музиката ще чуете дори барабани типични за death metal-а, но се разчита и на програмиране на част от инструментала. Групата всъщност е от онези характерни напоследък явления наречени "армия от един воин" или с други думи геният зад проекта JP Anderson ни доказва, че и сам воинът е воин и самият той стои зад Rabbit Junk. Групата се появява през 2004то лято Господне с едноименния си албум и веднага получава признание във Великобритания от Metal Hammer Magazine, както и от цяла поредица онлайн списания.
JP черпи вдъхновението си от музиканти като Atari Teenage Riot. Преди основно заминание му е била популярната в ъндърграунда група The Shizit, която добива легендарен статус. Сегашният му проект е смесица от крясъци, лигави женски вокали, cold-wave Industrial, и metal, но електронната нишка е лесна за долавяне в песните.
След дебютния албум следват REframe (2006) и This Life Is Where You Get F*cked! (2008) като от уебсайта на групата вече се продават записи в Америка, Обединеното Кралство , Европа и Япония. Можете да го посетите тук.
Официалното видео към една от песните от новия албум вече е излязло и можете да го видите именно от личния сайт на групата.
Ако решите да ги прослушате, което горещо препоръчвам за любителите на метала и електрониката, подгответе се за скорост, лудост и ексцентричност както на звука, така и на лириките. Предлагам да ги чуете от следните myspace профили:
Rabbit Junk 1
Rabbit Junk 2
Rabbit Junk 3
Rabbit Junk 4
Rabbit Junk older stuff
Enjoy!
Blaze~
сряда, 21 май 2008 г.
Mike Patton & Zu
Mike Patton, небезизвестният основател на Faith No More и прочутите Mr. Bungle отново ще наелектризира феновете си в България! Втори път за по-малко от 6 месеца музикантът идва на изпълнение в страната, този път заедно с триото Zu, също известни с авангардната си и експериментална музика. Събитието е организирано от New Music Agency
Както виждате, концертът ще се състои в Duke club ( бившото SPS ) в Борисова градина, като според сайта на агенцията организатор :
" Билети предварителна продажба - 30 лева от 21 Май 2008 в магазини BOARDSHOP : ул. Цар Асен № 87 и ул. Цар Иван Шишман № 24 в София
Билети в деня на концерта и вход - 40 лева"
Аз лично смятам,че би трябвало да ги пуснат по ticketstream и да станат достъпни за закупуване в магазините за оригинална музика из Пловдив и другите по-големи градове.
За възнамеряващите да отидат- очаква ни фиаско от експериментална музика, не само заради присъствието на Патън. Самите Зу, които му партнират имат солидно реноме в смесването и експлоатрането на жанрове като джаз, хардкор и пънк.
Целият line-up за вечерта се очертава да е следният:
Mike Patton: Vocals & more surprises
Massimo Pupillo - Bass
Jacopo Battaglia- Drums
Luca Mai - Sax
Ако имате възможност да отделите 30-40 лева за билет, чудесно за вас- препоръчвам ви събитието. Но правя важната забележка, че ще трябва да забравите всякакъв консервативен музикален вкус у дома си на шкафа. Ако това условие е изпълнено доброто преживяване е гарантирано!
Blaze~
Както виждате, концертът ще се състои в Duke club ( бившото SPS ) в Борисова градина, като според сайта на агенцията организатор :
" Билети предварителна продажба - 30 лева от 21 Май 2008 в магазини BOARDSHOP : ул. Цар Асен № 87 и ул. Цар Иван Шишман № 24 в София
Билети в деня на концерта и вход - 40 лева"
Аз лично смятам,че би трябвало да ги пуснат по ticketstream и да станат достъпни за закупуване в магазините за оригинална музика из Пловдив и другите по-големи градове.
За възнамеряващите да отидат- очаква ни фиаско от експериментална музика, не само заради присъствието на Патън. Самите Зу, които му партнират имат солидно реноме в смесването и експлоатрането на жанрове като джаз, хардкор и пънк.
Целият line-up за вечерта се очертава да е следният:
Mike Patton: Vocals & more surprises
Massimo Pupillo - Bass
Jacopo Battaglia- Drums
Luca Mai - Sax
Ако имате възможност да отделите 30-40 лева за билет, чудесно за вас- препоръчвам ви събитието. Но правя важната забележка, че ще трябва да забравите всякакъв консервативен музикален вкус у дома си на шкафа. Ако това условие е изпълнено доброто преживяване е гарантирано!
Blaze~
вторник, 20 май 2008 г.
30 секунди до Марс или синдрома на "големия вздрис"
Дами и господа,искам да представя на вашето внимание 30 seconds to Mars,една група,която наскоро стана крайно известна измежду тийнейджърките на възраст от 11 до 14 години и се превърнаха в достойни бойни другари на "велики" идоли за тази част от младежите като небезизвестните Linkin Park или Токio Hotel. Но нека не бързаме да слагаме всички под един знаменател. Хайде да започнем от самото начало.
Точно преди 10 години,вокалът,Джарад и брат му решават да си направят нещо като семеен проект. Малко известен е фактът,че целият инструментал в 1-вият им албум е изцяло изпълнен от въпросния фронтмен,с изключение на барабание. Ако се абстрахираме от това,което знаем днес за тях и врътнем дискчето,озаглавено със същото име,с което и групата,ще останем доста изненадани.
Какво чуват ушите ни? Един много свеж алтърнътив рок с доста прогресив елементи. Песните от едноименната продукция са оригинални,с интересна композиция,мелодиите са хващащи вниманието,пеенето на господин Лето е доста сносно,а текстовете са с космическият и технически привкус на метални стружки,обилно подправени с пост апокалиптични подправки. Общо погледнато,дава ни се възможност да чуем нещо по-различно от известните по онова време неща. Първият път когато прослушах тези "половинминутковци" беше преди някаде 3 години и нещо,по препоръка на един бивш съфорумник. Тогава името им беше световно неизвестно,а и обективно нямаха переспективи да избият на пазара,от гледище на това че не се водиха по мейнстрийма в онзи момент. Но това не пречеше въобще пост сайънс чувството,което 1-вия албум вдъхва да те облее.
Голяма работа,че нямаше да станат най-големия хит на пазара. Какво толкова ако нямат песен на висока позиция в някой чарт? Музиката беше истинска,тематиката си я имаше,дори и да не беше нищо особенно,можеше човек да си я пусне и да се отдаде на приятните звуци и нестандартна атмосфера.
Но видите ли,хората ще си останат хора,а парите-пари. Засърбяли ги ръчичките нашите,та решили че каквото и да стане,трябва да се пласират на пазара,без значение дали ще се откажат от индивидуалното,дали ще предадат феновете си,дори и да не са толкова много тогава. Та какво продава последно време в световен мащаб? Емовщината. Хайде едно бритонче,хайде малко грим,хайде да се полигавим. Да заебем space мотивите,пич,няма нищо по-яко от това да мрънкаме за нещо,което и самите не знаем. И ето,ще ни видят най-големите педе...така де Линкин парк и ще ни вземат в армията от клонингии ъндърлинг групи,ще се храним с обелки и отпадаци от емотрапезата на световната сцена. Възход? Да,ако си 14 годишна LP фенка ще кажеш така и ще си права за себе си. Но хората с по-развит музикален вкус могат да заключат само едно - Жалко падение.
Къде отиде якия алтърнътив звук,наситен на прогресив рок елементи от песни като Edge of the earth,Capricorn,Oblivion? А доволно циничния, по един страннен начин, текст на Buddha for Mary? Ще ви кажа къде - закопан под купчината лайна наречена "A beautiful lie".
Ако някога решите да чуете нещо тяхно,ще кажа само едно- 1-вия албум.Друго не си заслужава освен ако (нека се повторя за да ви се набие) не сте на 14 и емо стила не ви е начин на живот.
Готини песнички от 1-вия албум: Edge of the earth,Buddha for Mary,Oblivion,Year Zero,Capricorn и останалите са сносни,просто на мене тия ми правят по-особенно впечатление.
~Д-р АЛУ
неделя, 18 май 2008 г.
Предложение на седмицата- Angelspit
Какво бихте искали да знаете за тях? Те са чудовища! Някъде между industrial и cyberpunk-а се роди болното дете Angelspit и вече няколко години подлудява с живите си изпълнения тълпите фенове в Австралия, Нова Зеландия, САЩ и Европа. Подгрявали са за групи като KMFDM,Frontline Assembly, Front 242, Crüxshadows, Ayria, Tankt и IKON.
Дебютният албум на групата Krankhaus се радваше на популярност и ако ви допадне, може да намерите и ремикс варианта му, но аз лично предпочитам чистата версия.С какво ще подкрепя твърдението си, че са чудовища? Ако изгледхте клипа горе трябва да сте го забелязали. Нека това, че няма ясна сюжетна линия не ви смущава. Но да се върнем на ремиксите- това е ремиксираната версия на Elixir не от официалния speical edition диск. А това вече е 100% официалният Combichrist remix, нека всеки прецени за себе си какво предпочита. А ако Angelspit са ви хванали окото с пищната си, граничеща с gothic/industrial кича визия, това клипче е като модно дефиле на групата.
Повече за албумите и защо се прочуха с тях. Причините са основно три според мен- тежкия синтетичен звук, напълно лишен от реален аналог, само високо-автоматизираните заводи за машиностроене имат подобно звучене; второ- лириките, които варират от богохулни до вулгарни, минавайки през почти задължителната странност и асоциативност на текста; и не на последно място, групата наистина е атрактивна във вида и живите си изпълнения.
Първо доказателство.
тук може да чуете няколко цели парчета на групата
Второ доказателство.
зловещите лирики от първия албум
Бих дала и трето доказателство, но поради технически проблеми не мога да чуя качеството на звука от клиповете на live изпълнения, така че оставям да ги намерите сами ако ви интересуват.
*траковете пуснати за download по-долу не са цели
Krankhaus
Krankhaus CD Tracklisting:
01. A la Mode, A la Mort [Download Now]
02. Vena Cava [Download Now]
03. Elixir [Download Now]
04. 100% [Download Now]
05. Juicy
06. Flesh Stitched onto a Frame
07. Make You Sin
08. Get Even
09. Dead Letter
10. Black Wine
11. Scars and Stripes [Download Now]
12. Create Desire
13. Wolf [Download Now]
14. Wreak Havoc [Download Now]
Bonus Web track: Elixir (Pill Binge Remix)
Krankhaus Special Edition
Очакванията за продължението на групата с втория албум са високи и ще следим за неговото официално излизане, а едно от парчетата е достъпно за слушане и download в last.fm профила на Angelspit. Линка за там ще намерите по-горе в поста.
Krankhaus CD Tracklisting:
01. A la Mode, A la Mort [Download Now]
02. Vena Cava [Download Now]
03. Elixir [Download Now]
04. 100% [Download Now]
05. Juicy
06. Flesh Stitched onto a Frame
07. Make You Sin
08. Get Even
09. Dead Letter
10. Black Wine
11. Scars and Stripes [Download Now]
12. Create Desire
13. Wolf [Download Now]
14. Wreak Havoc [Download Now]
Bonus Web track: Elixir (Pill Binge Remix)
Krankhaus Special Edition
Krankhaus Remix CD Tracklisting:
01. 100% (110% Fucked Mix) - Combichrist [Download Now]
02. Create Desire - The Mercy Cage
03. Vena Cava - Ego Likeness [Download Now]
04. Make You Sin - Diverje [Download Now]
05. Wreak Havoc - Stromkern [Download Now]
06. Juicy - Tankt [Download Now]
07. Wolf - Angelspit
08. Scars And Stripes - The Process Void
09. Get Even - The Crystalline Effect
10. Dead Letter - Angel Theory
11. 100% - The Tenth Stage
12. A La Mode, A La Mort - Angelspit [Download Now]
13. Elixir - The Tenth Stage
Bonus Web tracks:
14. Scars And Stripes - n0nplus [Download Now]
15 Create Desire (Inject Remix) - The Mercy Cage [Download Now]
Blood Death Ivory
Blood Death Ivory CD Tracklisting:
01. Grind
02. Paint Hell Red
03. Devilicious
04. Skinny Little Bitch
05. Red
06. Kill Kitty
07. Lust Worthy
08. Shaved Monkey
09. Girl Poison
10. Homo-Machinery
11. Jugular
Посланието на групата според мен? Светът е точно толкова извратен, колкото го правим самите ние, а при тях това "точно толкова" е особено осезаемо. Насладете им се и не се вживявайте прекалено :)
И дано не попаднете на операционната им маса.
събота, 17 май 2008 г.
Sevendust
01. Inside
02. Enough
03. Hope
04. Scapegoat
05. Fear
06. The Past
07. Prodigal Son
08. Lifeless
09. Sorrow
10. Contradiction
11. Walk Away
02. Enough
03. Hope
04. Scapegoat
05. Fear
06. The Past
07. Prodigal Son
08. Lifeless
09. Sorrow
10. Contradiction
11. Walk Away
Това, което може да се каже за Sevendust, е че вече 11 години правят своята музика, неповлияни от мимолетните моди на индустрията. Linkin Park, Limp Bizkit, Godsmack- всички те имаха своето време на популярност, което отмина, връх на славата и модата си, и избледняха в пространстово. Някои евентуално направиха опити за завръшане, но през цялото това време Sevendust упорито следваха своя път.
Сега конкретно за новия албум- той е типичния рок албум, който бихте чули по рок радиото и масите биха награбили като топъл хляб и в това отношение, той не е нищо ново за публиката. Обаче трябва да се признае, че групата е създала тава с доста добро звучене, което едновременно те удря в ушите и те кара да мяташ глава. Началното парче "Inside" има полу-индъстриъл интру, което би подлъгало, че тук ще намерим нова степен на тежест поне що се отнася до Sevendust, но не това е случаят. Lajon Witherspoon ни поднася и характерния за него бавен, напевен припев, използвайки в куплетите преди това няколко мръсни F**k думички за по-пиперлив привкус.
"Hope" (featuring ALTER BRIDGE's Mark Tremonti) от своя страна започва по-нестандартно според каноните на групата с мрачно пиано преливащо в плашещи строфи като всеки от музикантите засвирва, за да надградят звука до неговата кулминация в тежки, многопластови китари. Третата песен може да се смята за една от най-освежаващите или по-разнообразни, които ще чуете на албум на Sevendust, но за сметка на това 09. Sorrow e пример за класическа рок парче, което се радва на участието на Miles Kennedy също от ALTER BRIDGE.
Като заговорихме за гостуващи изпълнители,бившият "American Idol" Chris Daughtry се присъединява към групата за задължителната акустична балада "The Past".
"Scapegoat" и "Walk Away" са песните, които могат да ви осветлят защо групата все още има добри жизнени показатели според звукозаписните компании, докато за жалост пилотния сингъл (чийто клип може да гледате ако кликнете на името на песента в траклиста по-горе) не успява да хване елитния автобус като предните две песни. Причината за това донякъде са лириките- претърпели неуспешен опит за оригинално разкрасяване с редове като "I'm coming on like an elephant gun??"
Като цяло този албум няма да попадне нито в графа "най-лош", нито "най-добър" за групата. По-важно е това, което обаче ни показва и то е, че за добро или лошо Sevendust все още са тук, все още са способни да забиват здраво и нямат намерение да изчезнат от музикалното пространство.
"Hope" (featuring ALTER BRIDGE's Mark Tremonti) от своя страна започва по-нестандартно според каноните на групата с мрачно пиано преливащо в плашещи строфи като всеки от музикантите засвирва, за да надградят звука до неговата кулминация в тежки, многопластови китари. Третата песен може да се смята за една от най-освежаващите или по-разнообразни, които ще чуете на албум на Sevendust, но за сметка на това 09. Sorrow e пример за класическа рок парче, което се радва на участието на Miles Kennedy също от ALTER BRIDGE.
Като заговорихме за гостуващи изпълнители,бившият "American Idol" Chris Daughtry се присъединява към групата за задължителната акустична балада "The Past".
"Scapegoat" и "Walk Away" са песните, които могат да ви осветлят защо групата все още има добри жизнени показатели според звукозаписните компании, докато за жалост пилотния сингъл (чийто клип може да гледате ако кликнете на името на песента в траклиста по-горе) не успява да хване елитния автобус като предните две песни. Причината за това донякъде са лириките- претърпели неуспешен опит за оригинално разкрасяване с редове като "I'm coming on like an elephant gun??"
Като цяло този албум няма да попадне нито в графа "най-лош", нито "най-добър" за групата. По-важно е това, което обаче ни показва и то е, че за добро или лошо Sevendust все още са тук, все още са способни да забиват здраво и нямат намерение да изчезнат от музикалното пространство.
Топ песни за седмиците 3-17 май
И тъй като седмичният топ май се харесва като идея,ето го отново,макар и пак да е за 2 седмици. От тук нататък,ще се опитаме да е редовно.
Blaze~
1.Fear-I love livin' in the city
2.Ladytron-Sugar
3.London after midnight-Kiss
Mulder
Fear My Thoughts - Vulcanus
Katatonia - My Twin
Catamenia - Zero Gravity
Hikari
1.In Flames-Sleepless again
2.Soilwork-Stabbing the drama
3.Yellowcard-Empty Apartment
Д-р АЛУ
1.Dark Tranquillity-Lost to apathy
2.Grendel-Harsh generation
3.In Flames-Man made god
Blaze~
1.Fear-I love livin' in the city
2.Ladytron-Sugar
3.London after midnight-Kiss
Mulder
Fear My Thoughts - Vulcanus
Katatonia - My Twin
Catamenia - Zero Gravity
Hikari
1.In Flames-Sleepless again
2.Soilwork-Stabbing the drama
3.Yellowcard-Empty Apartment
Д-р АЛУ
1.Dark Tranquillity-Lost to apathy
2.Grendel-Harsh generation
3.In Flames-Man made god
четвъртък, 15 май 2008 г.
Opeth - Watershed
Деветата студийна продукция на шведската прогресив дет метал група Opeth,наиминована Watershed ще излезе на 3-ти юни тази година. Това е първият им запис в който ще участват барабаниста Мартин Аксенрот и китариста Фредерик Акесон.
Творението им ще излезе в 2 форми - стандартен диск и специално издание,което ще включва три допълнителни песни,бонус DVD със запис на всички парчета (без бонусите) със 5,1 съраунд миксиран звук и видеота на репитиции,работа в студиото и допълнителен артуърк.
Вече беше издаден сингъл,включващ два трака от предсоящия албум - Porcelain heart и The Lotus Eater.
Очакванията на феновете са големи,но лично мисля,че Opeth ще се представят достойно. Официалното видео към Porcelain heart можете да видите тук (мен лично ме очарова) :
~Д-р АЛУ
36 Crazyfists - The tide and its takers
36 Crazyfists завършиха 5-тия си студиен албум,носещ заглавието "the tide and its takers". Обявената дата за пускане на музикалния пазар е 27-ми май. Корицата е дело на същия художник,дал облик на албумите на In Flames и Every Time I Die. Албума ще съдържа 11 парчета. Ето и трак листа:
01. The All Night Lights
02. We Gave It Hell
03. The Back Harlow Road
04. Clear The Coast
05. Waiting On A War
06. Only A Year Or So
07. Absent Are The Saints
08. Vast And Vague
09. When Distance Is The Closest Reminder
10. Northern November
11. The Tide And Its Takers
Металкор групата от Аляска също така засне и клип по една от песните,а именно "We gave it Hell". Албума се очертава да е доста обещаващ.
~Д-р АЛУ
сряда, 14 май 2008 г.
Viva La Vida
Да, това е заглавието на новия албум на Coldplay, а това е обложката на албума. Изразете си мнението, аз се въздържам засега, като любител на класическите реалистични картини.
Новата тава на английската група вече може да се поръча предварително от магазините на i-Tunes. За тези решили се да се разделят с малко пари за оригинален албум има бонус две парчета в акустична версия- Lovers in Japan и Lost.
"Maiden Heaven"
Невероятни новини за всички фенове на Мейдън и за всички по-вещи в дизайна със софтуер: списание Kerrang! убеди някои от любимите си изпълнители да направят кавъри на най-големите хитове на IRON MAIDEN събрани в албум озаглавен "Maiden Heaven"
Траклистът ще бъде разкрит през следващия месец и списанието иска да ангажира и ВАС чрез конкурс за изработката на обложката на албума!
Свободата ви е пълна, доколкото естествено изразните средства го позволяват. Приемат се всякакви интерпретации, изработени с програма или инструмент (разбирайте четки, креда, въглен) по избор. Екип на Kerrang! ще избере победителя и ще се свърже снего в кратък срок. Може да подадето заявлението си за участие (творбата си) като формат с висока резолюция JPG (300dpi - 150mm x 150mm) , като файлът трябва да изпратите на feedback@kerrang.com . Алтернативата ви е обикновената поща- адресът е до получател Kerrang! Magazine, PO Box 2930, London, W1A 6DZ. Пояснявам обаче, че изпратеният материал няма да бъде върнат.
Какво печелите вие? Самият факт, че ваш дизайн може да украси обложката на този изключителен албум, избраният кандидат печели и едногодишен абонамент за списание Kerrang!
Крайният срок е 26ти май, така че действайте!
Като завършек ви известявам, че вече първият кавър е факт. Той е дело на DREAM THEATER и песента, която са изпълнили в свой вариант е "To Tame a Land".
Толкова от мен засега, надявам се талантливите от вас да не се въздържат от участие, тук държавата , от която сте няма значение. Бъдете смели и опитайте способностите си!
Blaze ~
Траклистът ще бъде разкрит през следващия месец и списанието иска да ангажира и ВАС чрез конкурс за изработката на обложката на албума!
Свободата ви е пълна, доколкото естествено изразните средства го позволяват. Приемат се всякакви интерпретации, изработени с програма или инструмент (разбирайте четки, креда, въглен) по избор. Екип на Kerrang! ще избере победителя и ще се свърже снего в кратък срок. Може да подадето заявлението си за участие (творбата си) като формат с висока резолюция JPG (300dpi - 150mm x 150mm) , като файлът трябва да изпратите на feedback@kerrang.com . Алтернативата ви е обикновената поща- адресът е до получател Kerrang! Magazine, PO Box 2930, London, W1A 6DZ. Пояснявам обаче, че изпратеният материал няма да бъде върнат.
Какво печелите вие? Самият факт, че ваш дизайн може да украси обложката на този изключителен албум, избраният кандидат печели и едногодишен абонамент за списание Kerrang!
Крайният срок е 26ти май, така че действайте!
Като завършек ви известявам, че вече първият кавър е факт. Той е дело на DREAM THEATER и песента, която са изпълнили в свой вариант е "To Tame a Land".
Толкова от мен засега, надявам се талантливите от вас да не се въздържат от участие, тук държавата , от която сте няма значение. Бъдете смели и опитайте способностите си!
Blaze ~
вторник, 13 май 2008 г.
Mötley Crüe
След повече от десетилетие суша Mötley Crüe ще ни зарадват с нов албум "Saints of Los Angeles". Датата на издаването му беше наскоро променена на 24ти юни, като удължаването на срока се дължи на вдъхновението за още едно парче, което старите рокери получили след живото изпълнение на Crüe Fest с колегите си Buckcherry, Papa Roach, Sixx:A.M. и Trap. В тази китка от вече 13 парчета се разказва историята на самата група и най-добрепродаваното й творение The Dirt, без задръжки, без нищо спестено и скрито.
Mалко повече за неочакваното вдъхновение от Sixx: Преди предтавлението ни за предконференцията, бяхме натиснали здраво звука при саундчека, просто забивахме и така спонтанно се роди новата идея. Бързо я записахме и отидохме в студиото за записи, и толкова ни хареса, че изтласкахме напред издаването на албума с една седмица, за да можем да включим парчето в албума- сега той има 13. Това е най-добрата песен за завършека на записа - с началото на нова глава в кариерите ни."
Ето и последното видео, което можете да намерите качено в официалния сайт ->
myspace music videos
sola flash video
myspace music videos
sola flash video
И малко повече за самия фестивал Crüe Fest, на който се зароди фаталното 13то парче- той е организиран от Live Nation и обхваща самия рок лайфстайл. Листът от групи за “Crüe Fest ‘08” включва Mötley Crüe, Buckcherry, Papa Roach, Sixx:A.M. и Trapt и със сигурност ще е най-шумното събитие за лятото в Америка и Канада! Всичко ще започна на July 1st на West Palm Beach, Florida и ще си проправи път чак до Северна Америка минавайки през 40 дати за месеците юли и август.
Blaze~
Offspring news
Има напредък по новия албум на Offspring- вече в официалния сайт е пусната обложката на очаквания албум Rise and Fall, Rage and Grace
Ето я и нея на вашето внимание!
The Cover!
Албумът е определян от един от феновете с връзки в звукозаписната компания, който вече е прослушал албума, като сходен в този на Green Day "American Idiot"
Дали това е добре или не, всеки от вас може да прецени индивидуално.
Лично аз не се усланям прекалено на това мнение, но за момента с тази ориентация само разполагам. Ако искате да следите прогреса на албума посещавайте редовно официалния сайт на групата.
The tracklist
1. Half-Truism
2. Trust In You
3. You‘re Gonna Go Far, Kid
4. Hammerhead
5. A Lot Like Me
6. Takes Me Nowhere
7. Kristy, Are You Doing Okay?
8. Nothingtown
9. Stuff Is Messed Up
10. Fix You
11. Let‘s Hear It For Rock Bottom
12. Rise And Fall
Hammerhead може да чуете при влизане в официалния сайт. Там нищо не се споменава за дата на излизане на албума в нашата скромна България, но на 16ти юни ще бъде пуснат в държави като Чехия, Полша и Южна Африка и се надявам и нас официално да ни огрее тогава. Неофициално по сайтовете за свободен download е неизвестно кога ще плъзне, но най-ранната дата е 11 юни за Япония.
До тогава- дерзайте фенове и следете редовно!
Ето я и нея на вашето внимание!
The Cover!
Албумът е определян от един от феновете с връзки в звукозаписната компания, който вече е прослушал албума, като сходен в този на Green Day "American Idiot"
Дали това е добре или не, всеки от вас може да прецени индивидуално.
Лично аз не се усланям прекалено на това мнение, но за момента с тази ориентация само разполагам. Ако искате да следите прогреса на албума посещавайте редовно официалния сайт на групата.
The tracklist
1. Half-Truism
2. Trust In You
3. You‘re Gonna Go Far, Kid
4. Hammerhead
5. A Lot Like Me
6. Takes Me Nowhere
7. Kristy, Are You Doing Okay?
8. Nothingtown
9. Stuff Is Messed Up
10. Fix You
11. Let‘s Hear It For Rock Bottom
12. Rise And Fall
Hammerhead може да чуете при влизане в официалния сайт. Там нищо не се споменава за дата на излизане на албума в нашата скромна България, но на 16ти юни ще бъде пуснат в държави като Чехия, Полша и Южна Африка и се надявам и нас официално да ни огрее тогава. Неофициално по сайтовете за свободен download е неизвестно кога ще плъзне, но най-ранната дата е 11 юни за Япония.
До тогава- дерзайте фенове и следете редовно!
Blaze ~
Hevein - Sound over matter
На кратко,Heiven са финландска симфонична траш метал група от Хелзинки,състояща се от 6 члена. Тяхния стил е нещото,което ме накара веднага да им обърна внимание. Странна комбинация,не мислите ли? Не всеки ден можем да чуем здрав метал с доволно крещящ вокал,примесен с красивите извивки на мелодията на цигулката и ниските тонове на челото,наместа окрасен с приятно мелодично пеене. Още един интересен факт е че зад челото не е кой да е,а бившия 4-ти член от квартета Апокалиптика.
Нека обаче се концентрираме над албума,който искам да ви представя,а именно "Sound over matter". Второто студийно творение на финландците е от онези,които те карат да се поклащаш ритмично на стола като идиот с доволна отнесена физиономия и течаща лига от остата,опиянен от леката еуфория че си намерил нещо страхотно за слушане.
Като се заслушах повечко в композицията на песните ми просветна- Ето на,хоратата са си го измислили много добре. Изпълнението на китарата само по себе си,макар и доста прилично,не предоставя нито един риф,който до сега да не сме чували. От изтърканото звучение на стотиците еднотипни и шаблонни метал групи ги спасява обаче именно цигулката,която явно поема ролята на липсващата 2-рата китара с по-водеща роля,оставяйки 1-вата соло китара по-скоро да създава фона. По-ниските и тежки моменти се поемат от челото,както и някои от страничните мелодии. Басът,както при много други колеги от жанра,леко се губи в общото звучение. Изпълнението на барабаните е доста сносно,придава подходящ ритъм,но отново е леко приглушено на места. Имам чувството че са успяли да създадат много добър баланс,така че никой инструмент да не се откроява повече от другите и всички се допълват взаимно. Към вокала нямам никакви забележки,много добро изпълнение.
Няма да ви препоръчам нито една песен от албума. Чуйте го целия. Малко са тези,за които мога да кажа че от край до край си заслужават,но този е от тях. Парчетата не са еднотипни,някой са с по-бързо темпо,други са по-бавни. Някой - по-агресивни,други по-мелодични. Предпоследната песен е един прекрасен инструментал (new hope) ,който леко се откроява на фона на останалите,а Last drop of innocence с която завършва е размазваща.
~Д-р АЛУ
сряда, 7 май 2008 г.
Ensiferum
Нямам намерение да ви преразказвам биографията на всяка група,освен ако наистина не си заслужава да се спомене някой факт,за това си има last.fm или wiki. Това на което искам да обърна внимание е музиката. А случея има какво да се каже.
Ensiferum са една сносна финландска метал банда,която се специализира в направлението на мелодичния дет метал,но с много сериозни фолклорни забежки и викингски мотиви.Хайде сега моля ви се,хейтърите да се озъбтите и да не отхвърляте групата само защото в стила им присъстват характрерни народни мелодии за северните народи и войнствени текстове. Комбинацията е крайно интересна и динамична,музиката е много зареждаща,и както една приятелка веднъж каза "кара те да станеш от стола, да грабнеш секира в ръка и да буйстваш". Мелодията е много игрива,не като някои други подобни,където се влаче,та ще заспи.
Както и преди съм споменавал,първото нещо което ме грабва,когато слушам някаква музика е вокала. В по-ранните им албуми,предният им фронтмен добре спазваше динамиката и предлагаше умерено дране,но нищо особенно.В последното им студийно творение,силно си проличава разликата в пеенето,тъй като ролята на гореспоменатия е зает от нов,който освен че се дере по-чисто,умее и да пее хубаво,затова мелодичните моменти значително се увеличават.
Китарите са много стабилни,рифовете варират от плавни и приливащи, като вълните на някое северно море, до остри и разсичащи,като покритата с кръв назъбена от битки завоевателска брадва. Отсвирванията са прекрасни,а вмъкнатите акустични моменти в някои песни ги правят направо вълшебни. Дочува се и в фона понякога друг инструмент,които някой лесно биха объркали с китара,но по-скоро е подобен на лира или мандолина. В композициите присъства и флейта.
Обаче,нека не се подхлъзваме към мелодичността само. Ритъма на повечето парчета е бърз,енергичен,наситен.
Съвкупността от всичко това превръща Енсиферум в една доста приятна и надъхваща по по-различен начин група.
Тъй като някои казват че не са им харесали толкова,или пък че не ги възприемат добре,трябва да призная,необходимо е да се по прослуша дискографията и да поотлежи.Нищо че музичката не е толкова сложна и тежка,гарантирам че ако и дадете шанс ще се влюбите в някои песни.
Албум,който според мен на всяка цена трябва да прослушате,ако решите да им хвърлите по едно ухо е първият им и едноименен "Ensiferum"
Като песни,направили ми силно впечатление ще отлича:
-Wanderer (мой фаворит а може би и най-добрата им песен), One more magic potion, Token of time,Tale of revenge,Intro,windrider,iron,sword chant,kaleva-melody,Finnish medley (невероятен cover на народна финландска песен),Little dreamer.
~Д-р АЛУ
Предложение за седмицата I
Grendel
Blaze~
Идващи от Холандия, Грендел започват кариерата си с друго име. Причислявани в жанрове като електроник, индъстриъл и ebm и darkwave те имат мрачен и наситен електронен звук, в който рядко могат да се различат конкретни познати на публиката музилакни инструменти. Влиянието и приносът им към електронната музика е осезаем. Те се сформират през 1997 като през 2000 издават първото си промо CD. Името Грендел произлиза от легендата за Беоулф и Грендел датираща чак до далечния и тъмен 8ми век, разпространяван на английска земя. Грендел е митологичният звят примамващ хората от селото, после удавяйки ги в блато. Песента “Strangers,” от промодиска става клубен хит в Холандия и това донася все повече обороти на въртене на групата по радиото. Популярността й нараства в Испания, Германия и Белгия.
Продължението озаглавено Inhumane Amusement е издадено само 6 месеца по-късно и немския лейбъл NoiTekk незабавно подписва договор с Грендел.
Следва End of Ages EP издаден през 2002 отново добивайки статус на международен хит.
Поредната им музикална рожба Prescription : Medicidе се издава в Европа през 2003, а в Северна Америка през 2004.
През 2005 неуморните холандци издават и Soilbleed EP включващ 5 песни и 2 ремиксирани стари парчета. Мелодиите се запазват все така мрачни, даже задълбочаващи мистиката от предните произведения на групата, басът е наситен, а ритъмът заплашва доброто психическо здраве на неподготвения слушател.
Последният издаден албум в дългата поредица -Harsh Generation, има съвсем ясна и леснодоловима цел- да вдигне адреналина ви. Тригодишната почивка явно е дала добри резултати върху работата на групата, тъй като критиците смятат албума за особено сполучлив и напълно пасващ на harsh ebm стила.
Продължението озаглавено Inhumane Amusement е издадено само 6 месеца по-късно и немския лейбъл NoiTekk незабавно подписва договор с Грендел.
Следва End of Ages EP издаден през 2002 отново добивайки статус на международен хит.
Поредната им музикална рожба Prescription : Medicidе се издава в Европа през 2003, а в Северна Америка през 2004.
През 2005 неуморните холандци издават и Soilbleed EP включващ 5 песни и 2 ремиксирани стари парчета. Мелодиите се запазват все така мрачни, даже задълбочаващи мистиката от предните произведения на групата, басът е наситен, а ритъмът заплашва доброто психическо здраве на неподготвения слушател.
Последният издаден албум в дългата поредица -Harsh Generation, има съвсем ясна и леснодоловима цел- да вдигне адреналина ви. Тригодишната почивка явно е дала добри резултати върху работата на групата, тъй като критиците смятат албума за особено сполучлив и напълно пасващ на harsh ebm стила.
Blaze~
Made in Bulgaria- Сепуко 6!
Класифицирани в така обширната алтернативната рок сцена, Сепуко 6 предлагат на българските фенове достатъчно здрав рок, подкрепен от силните вокали на фронтмена Ангел Каспарянов, за да си спечелят многобройни фенове от цялата страна. Групата се сформира през 2002 от бившите членове на Fyeld Веселин Чипилов (бас) и Георги Джеферски (китара), баранист става по-късно присъединилия се Ангел Вълковичин. Над 6 месеца момчетата търсят подходящ за стила си вокалист, като същевременно работят въху авторските си парчета. Ангел Вълковичин напуска България, Веселин Чипилов се връща във Fyeld, а Джеферски се присъединява към Кълн и проектът Сепуко 6 е замразен.
За късмет обаче, една отдавна забравена от момчетата обява лепната от тях на музикален магазин възражда Сепуко 6. Ангел Каспарянов се отзовава на обявата и е приет за вокалист на формацията през ноември 2002. Музикалните възгледи на четворката си пасват и те правят своя музикален дебют в О'Шипка в началото на 2003 под името Абсент. Под това име четиримата издават 7 авторски парчета и въпреки лейбъла ню метъл, към който са причислявани, предпочитат да не бъдат категоризирани музикално.
През лятото на 2003 са записани 3 демо парчета, но групата си остава все така вярна на ъндърграунд сцената, като само името се трансформира от Абсент в Сепуко 6. Демо от 5 парчета в Стейн Студио успяват да запишат в края на същата 2003 година, като следва и договор с Господин Господинов- Гепи за запис на цял албум и работата започва през март 2004 и след 3 месеца всички тракове са готови. През май 2005 Стейн Студио спонсорира и подпомага създаването на клип към песента Душкомфорт от предстоящия дебютен албум "Опитомен'. Албумът излиза през юни, а през декември е заснет клип и към Сюблимация.
Следващият албум на групата започва пътя си през 2006 като пилотен сингъл от него е "Де Ниро е друг". Върху материалът се работи съвместно с продуцент от Стейн Стидио, но през 2007 групата прекъсва отношенията си със студиото и през следващите няколко месеца представя вече готови парчета на живо. Очакваше се студийните записи да бъдат подновени в края на лятото на 2007.
Видеоклипът към Душкомфорт може да видите тук => клик
Групата има и официална myspace страница, на която може да следите за ъпдейти на концертни дати, музикален материал и новини. Тук има и клипове към песните Сюблимация и Де Ниро е друг.
Четворката провежда концертите си в непретенциозни, малки клубове в София, Пловдив и т.н. като посещаемостта е променлива, но групата се радва на твърда фен-база. Групата изпъква от общия фон на българската музикална сцена, както с инструменталите, така и с текстовете си и с непогрешимите вокали на Каспарянов. Мненията и оценките за работата на Сепуко 6 варират рязко, но едно е сигурно- те успяха да се превърнат в явление през последните някоко години, чиято съдба е несигурна, но интересна и си струва да бъде следена от близо.
Blaze~
За късмет обаче, една отдавна забравена от момчетата обява лепната от тях на музикален магазин възражда Сепуко 6. Ангел Каспарянов се отзовава на обявата и е приет за вокалист на формацията през ноември 2002. Музикалните възгледи на четворката си пасват и те правят своя музикален дебют в О'Шипка в началото на 2003 под името Абсент. Под това име четиримата издават 7 авторски парчета и въпреки лейбъла ню метъл, към който са причислявани, предпочитат да не бъдат категоризирани музикално.
През лятото на 2003 са записани 3 демо парчета, но групата си остава все така вярна на ъндърграунд сцената, като само името се трансформира от Абсент в Сепуко 6. Демо от 5 парчета в Стейн Студио успяват да запишат в края на същата 2003 година, като следва и договор с Господин Господинов- Гепи за запис на цял албум и работата започва през март 2004 и след 3 месеца всички тракове са готови. През май 2005 Стейн Студио спонсорира и подпомага създаването на клип към песента Душкомфорт от предстоящия дебютен албум "Опитомен'. Албумът излиза през юни, а през декември е заснет клип и към Сюблимация.
Следващият албум на групата започва пътя си през 2006 като пилотен сингъл от него е "Де Ниро е друг". Върху материалът се работи съвместно с продуцент от Стейн Стидио, но през 2007 групата прекъсва отношенията си със студиото и през следващите няколко месеца представя вече готови парчета на живо. Очакваше се студийните записи да бъдат подновени в края на лятото на 2007.
Видеоклипът към Душкомфорт може да видите тук => клик
Групата има и официална myspace страница, на която може да следите за ъпдейти на концертни дати, музикален материал и новини. Тук има и клипове към песните Сюблимация и Де Ниро е друг.
Четворката провежда концертите си в непретенциозни, малки клубове в София, Пловдив и т.н. като посещаемостта е променлива, но групата се радва на твърда фен-база. Групата изпъква от общия фон на българската музикална сцена, както с инструменталите, така и с текстовете си и с непогрешимите вокали на Каспарянов. Мненията и оценките за работата на Сепуко 6 варират рязко, но едно е сигурно- те успяха да се превърнат в явление през последните някоко години, чиято съдба е несигурна, но интересна и си струва да бъде следена от близо.
Blaze~
вторник, 6 май 2008 г.
Забележителни личности в музиката- Едит Пиаф
Родена във Франция на 19ти декември 1915, Еdith Giovanna Gassion е нейното рождено име и тя успява от обикновено момиче с необикновен талант да се превърне в най-известната и обичана изпълнителка на френски шансони в цял свят. Песните на Пиаф отразяват собствения й трагичен живот. Майка й, певица по кафенета, я изоставя като пеленаче и малката Едит е отгледана от баба си. Баща й, който работи в цирка също не поема отговорност за детето си. И двамата й родители са алкохолици. По-късно бащата прибира при себе си дъщеря си. За да изкарва прехраната си още от юношеска възраст тя става улична певица. В този период от живота си Едит забременява и ражда дъщеря си Марсел, която умира от менингит още в съвсем ранна детска възраст. Певицата е покрусена от загубата си, но музиката остава нейна опора и препитание.
Тя е открита от Louis Leplee през 1935, когато прави и първия си запис. На него тя дължи обрата в кариерата си и не остава просто улична певица като своята майка. Луи е собственик на нощен клуб и я кани на прослушване, давайки й известния прякор "врабчето" ( "la mome piaf") заради особено ниския й ръст - 4' 8".
През същата 1935 обаче младата жена понася нов удар от съдбата- Луи, нейният благодетел, е убит. Тя е заподозряна в съучастничество и това почти унищожава едва проходилата й кариера. За късмет обаче, тя се е запознала с композитор и вокален педагог в заведението на Люплий- името му е Raymond Asso. Под негово ръководство години наред Пиаф се изгражда като певица и усъвършенство сценичното си поведение. Всичко, което е научила, самата тя отдава на напътствията на Аsso, който написва песента "Mon Legionnaire" и Едит се превръща в звезда.
По време на Втората Световна Война тя помага на Френската съпротива и записва през 1945 емблематичната си любовна песен "la vie en rose", през 1950 записана и в английска версия.
С нарастването на популярността на Едит расте и антуражът й, който включва много нейни приятели. Дори в последните си години, когато е сериозно болна и много изтощена от турнетата, певицата не спира да устройва големи приеми в дома си. Понякога се сервирали блюда и прибори за 145 човека и въпреки лекарската забрана Врабчето не прекъснала този си навик.
През 1948 Пиаф покорява Ню Йорк с невероятния си, дълбок и чувствен глас. Но там тя среща нещо повече от любовта на публиката, там намира и голямата любов на живота си Marcel Cerdan. Той е боксьор в средна категория от френски произход, но роден в Мароко. Двамата стават неразделни. В песента си "hymne a l'amour" французойката сякаш предрича трагичния край на своя романс изпявайки "ако животът те отдели от мен, ако умреш или си далеч от мен, няма да се въпротивя все пак да ме обичаш, защото аз също ще умра и вечността ще бъде наша". Тези редове са написани през 1949 и през октомври същата година Марсел умира в самолетна катастрофа на път за Ню Йорк при Едит. В деня, когато узнава това тя все пак провежда концерта си както е планиран, но покрусена от мъка едва стои на краката си. Няколко месеца по-късно се разболява от рядък вид артрит, който деформира цялата й опорна (костна) система, дори лицето. Предписани са й силни успокоителни, за да се справя с ужасяващите болки, понякога се налага дори да й биват инжектирани венозно. Дарена с борбена натура, тя продължава да пее и да обикаля света въпреки смазващата скръб. Продължава да устройва приеми в наетите от нея резиденции и да приема много различни лекарства- болкоуспокояващи, сънотворни и други. В резултат черният й дроб е силно увреден и за Едит са полагани специални грижи дори за най-елементарните дневни ритуали като събуждането. Противно на това, което я съветват приятели, колеги и лекари певицата упорито остава на сцената, изтощавайки се до краен предел, докато през 1959 не припада пред публиката. Хората наричат поредицата й концертни изпълнения през тази година "самоубийствено турне" и често й задават въпроса дали се е страхувала, че ще умре по време на някое от изпълненията. Отговорът на Пиаф е " Мислех, че ще умра, но не се страхувах."
Отново противно на всякаква логика Пиаф се и жени за млад мъж от гръцки произход в 46тата си година, болна и съсипана от лекарствата и алкохола. Младоженецът е само на 26 и е взимал уроци при Едит, която за малко не се отказва от бракосъчетанието. Тя успява да запише последните си хитове в двете години преди смъртта си сред които е "non rien de rien". Тя умира на 10ти октомври 1963 извън Париж, но тъй като последното й желание е да намери покоя си именно във френската столица, тя е закарана тайно с линейка до там непосредствено след смъртта си. Младият й съпруг и хората от антуража й не обявяват смъртта й преди да стигнат Париж и по обед на 11ти октомври официално е оповестена кончината на френската икона в музиката. Процесията по изпращането на тялото й до прочутата "Перла" 6 събира над 600 000 почитатели и приятели на Едит, сред които и известни личности от цял свят дошли да почетат паметта й. Дългогодишната й приятелка Ginou Richer казва: " Тя умря на 47, но живя 4 пъти по-бързо от когото и да е другиго. Така че, тя умря на преклонна възраст."
Направен е филм по биографията на певицата наречен "La Vie en Rose" режисиран от Olivier Dahan.
Edith Piaf - La Vie En Rose - 1954
Edith Piaf - Hymne à L'Amour
Edith Piaf - Milord
Edith Piaf - La Foule
Blaze~
четвъртък, 1 май 2008 г.
System of a Down
(Леле, най-накрая и аз ще пиша нещо тука XD) Мисля да ви поговоря малко за тази напоследък забравена група (поне от някои хора) System of a Down. Ето това е групата която просто няма равна. Няма начин някой да може да измитира по какъвто й да е било начин стила на групата или дори гласа на Серж Танкиан. Според мен това е просто невъзможно. Песните им се отличават с това че не могат да бъдат сбърклани една с друга. Те просто толкова различни като изшпълнение,послание и атмосфера. Дори специалистите не могат да определят какъв точно стил свирят те. Описват ги като алтернативен рок, пънк рок, класически метал,симфоничен метал,траш метал,гънч,прогесив метал,прогресив рок, хард рок и неу метал (аз лично не съм съгласна с последното ама карай да върви).
За албумите:
1.System of a Down-1998
съдържа песните:
Suite-Pee" – 2:32
Know-2:56
Sugar– 2:35
Suggestions– 2:44
Spiders– 3:35
Ddevil – 1:43
Soil– 3:25
War? – 2:40
Mind – 6:16
Peephole – 4:04
CUBErt- 1:49
Darts – 2:42
P.L.U.C.K. – 3:37
Текстът под оригиналния постер гласи:""5 fingers has a hand! With these 5 grab the enemy!"
2.Toxicity -2001
съдържа песните:
Prison song – 3:21
Needles – 3:13
Deer Dance – 2:55
Jet Pilot – 2:06
X– 1:58
Chop Suey!– 3:32
Bounce – 1:54
Forest – 4:00
ATWA– 2:56
Science– 2:43
Shimmy – 1:51
Toxicity– 3:39
Psycho – 3:45
Aerials – 6:11
3.Steal this album-2002
съдържа песните:
Chick'n'Stu – 2:23
Innervision– 2:33
Bubbles– 1:56
Boom– 2:14
Nüguns– 2:30
A.D.D.– 3:17
Mr. Jack– 4:09
I-A-E-I-A-I-O– 3:08
36– 0:46
Pictures– 2:06
Highway Song– 3:13
Fuck the System– 2:12
Ego Brain– 3:21
Thetawaves – 2:36
Roulette – 3:2
Streamline– 3:37
4.Mezmerize-2005
съдържа песните:
Soldier Side – 1:03
B.Y.O.B.– 4:15
Revenga– 3:48
Cigaro– 2:11
Radio/Video- 4:09
This Cocaine Makes Me Feel Like I'm On This Song – 2:08
Violent Pornography – 3:31
Qusetion! – 3:20
Sad Statue– 3:25
Old School Hollywood-2:56
Lost in Hollywood– 5:20
5.Hypnotize-2005
съдържа песните:
Attack – 3:06
Dreaming– 3:59
Kill Rock'n'Roll– 2:27
Hypnotize – 3:09
Stealing Society – 2:58
Tentative – 3:36
U-Fig – 2:55
Holy Mountains – 5:28
Vicinity of Obscenity – 2:51
She's Like Heroin – 2:44
Lonely Day– 2:47
Soldier Side- 3:40
В момента групата е в няколкогодишна пауза,но въперки това минаталата година Серж (вокала) пусна самостоятелен албум- "Elect the dead"-,който по мое мнение просто няма лоша песен. Парчетата наистина наподобяват атмосферата на SOAD като цялно,но като се заслуша човек открива,че те са доста по-мелодични.
Еми това беше общо взето от мен за сега.Просто припомняне за една група,която заслужава специално място в сърцата ни-System of a Down!
~Hikari
За албумите:
1.System of a Down-1998съдържа песните:
Suite-Pee" – 2:32
Know-2:56
Sugar– 2:35
Suggestions– 2:44
Spiders– 3:35
Ddevil – 1:43
Soil– 3:25
War? – 2:40
Mind – 6:16
Peephole – 4:04
CUBErt- 1:49
Darts – 2:42
P.L.U.C.K. – 3:37
Текстът под оригиналния постер гласи:""5 fingers has a hand! With these 5 grab the enemy!"
2.Toxicity -2001съдържа песните:
Prison song – 3:21
Needles – 3:13
Deer Dance – 2:55
Jet Pilot – 2:06
X– 1:58
Chop Suey!– 3:32
Bounce – 1:54
Forest – 4:00
ATWA– 2:56
Science– 2:43
Shimmy – 1:51
Toxicity– 3:39
Psycho – 3:45
Aerials – 6:11
3.Steal this album-2002съдържа песните:
Chick'n'Stu – 2:23
Innervision– 2:33
Bubbles– 1:56
Boom– 2:14
Nüguns– 2:30
A.D.D.– 3:17
Mr. Jack– 4:09
I-A-E-I-A-I-O– 3:08
36– 0:46
Pictures– 2:06
Highway Song– 3:13
Fuck the System– 2:12
Ego Brain– 3:21
Thetawaves – 2:36
Roulette – 3:2
Streamline– 3:37
4.Mezmerize-2005съдържа песните:
Soldier Side – 1:03
B.Y.O.B.– 4:15
Revenga– 3:48
Cigaro– 2:11
Radio/Video- 4:09
This Cocaine Makes Me Feel Like I'm On This Song – 2:08
Violent Pornography – 3:31
Qusetion! – 3:20
Sad Statue– 3:25
Old School Hollywood-2:56
Lost in Hollywood– 5:20
5.Hypnotize-2005съдържа песните:
Attack – 3:06
Dreaming– 3:59
Kill Rock'n'Roll– 2:27
Hypnotize – 3:09
Stealing Society – 2:58
Tentative – 3:36
U-Fig – 2:55
Holy Mountains – 5:28
Vicinity of Obscenity – 2:51
She's Like Heroin – 2:44
Lonely Day– 2:47
Soldier Side- 3:40
В момента групата е в няколкогодишна пауза,но въперки това минаталата година Серж (вокала) пусна самостоятелен албум- "Elect the dead"-,който по мое мнение просто няма лоша песен. Парчетата наистина наподобяват атмосферата на SOAD като цялно,но като се заслуша човек открива,че те са доста по-мелодични.
Еми това беше общо взето от мен за сега.Просто припомняне за една група,която заслужава специално място в сърцата ни-System of a Down!
~Hikari
Забележителни личности в музиката - Tricky
Роден на 27ми януари под името Adrian Thaws (Ейдриън Толс), Tricky има забележителен принос към хип-хоп и особено трип-хоп сцената, макар че презира последния таг. В британската музика творчеството му е незаменимо в уникалното си звучене. Характерното за него е дрезгавия, понякога леко хриптящ глас, но това, че напомня за астма не се е отразило в минус за звученето на изпълнителя. Именно така се създава неповторимата атмосфера извираща от песните на Tricky, добре подкрепена от многопластови инструментали, чието звучене варира от мрачно през софт рок до по-близко до хип-хопа. Траковете са разнообразни, но имат и общо помежду си- някои са по-мелодични, други просто имат основен ритъм, който е по-отсечен и отчетлив и не така плавен, но във всички може да се усети магия сякаш от припяването на мантра с искрен, понякога отнесен текст.
Често Tricky кани различни певици за подкрепящи женски вокали в песните си, но има колаборации с много други изпълнители- всичките от тях успешни. Сред тях са Massive Attack, Portish, Bjork, Alanis Morrissette, Cyndi Lauper, Paul Oakenfold, Yoko Ono, Eek-a-Mouse, Anthony Kiedis & Flea (ot the Red Hot Chili Peppers) и много други. Освен това е участвал във филма Петият елемент и в музикалния видео клип на Tool - Parabola. Освен това участва в саундтрака на Кралицата на прокълнаните с песента Excess.
Големите успехи за Tricky идват в края на 90те и това му позволява да основе своя звукозаписна компания - Durban Poison, като в момента оглавява нов проект наречен Brown Punk.
Нов албум под името Knowle West Boy от него се очаква в края на втората половина на тази година. Това ще е осмият му по ред студиен албум.
Discography:
Maxinquaye (1995)
Nearly God (1996)
Pre-Millenium Tension (1996)
Angels With Dirty Faces (1998)
Juxtapose (1999)
Blowback (2001)
A Ruff Guide (2002)
Vulnerable (2003)
Back To Mine (2003)
Mission Accomplished (2008)
малко промоционално от Rolling Stone, но уви, българи, достъпно е само за тези от вас, които в момента са на територията на щатите и имат регистрация в сайта.
Някои от най-успешните му парчета може да намерите с видео клипове в youtube.com
Evolution Revolution Love
Blac Steel
Ponderosa
Makes Me Wanna Die
Broken Homes ( with PJ Harvey)
Overcome
Aftermath
Karmacoma (Massive Attack feat. Tricky)
Hell Is Around The Corner
Моят съвет е да прослушате задълбочено този изпълнител, защото има какво да предложи и като инструментал и като лирики. Трудно ще попаднете на слаба песен- просто са рядкост. Можете да свалите пълната колекция песни тук , но ако ви се свиди място на компютъра, просто изберете случайни парчета от различните албуми и си пробвайте късмета.
Приятни дни на всички читатели
и до писания
Blaze~
Често Tricky кани различни певици за подкрепящи женски вокали в песните си, но има колаборации с много други изпълнители- всичките от тях успешни. Сред тях са Massive Attack, Portish, Bjork, Alanis Morrissette, Cyndi Lauper, Paul Oakenfold, Yoko Ono, Eek-a-Mouse, Anthony Kiedis & Flea (ot the Red Hot Chili Peppers) и много други. Освен това е участвал във филма Петият елемент и в музикалния видео клип на Tool - Parabola. Освен това участва в саундтрака на Кралицата на прокълнаните с песента Excess.
Големите успехи за Tricky идват в края на 90те и това му позволява да основе своя звукозаписна компания - Durban Poison, като в момента оглавява нов проект наречен Brown Punk.
Нов албум под името Knowle West Boy от него се очаква в края на втората половина на тази година. Това ще е осмият му по ред студиен албум.
Discography:
Maxinquaye (1995)
Nearly God (1996)
Pre-Millenium Tension (1996)
Angels With Dirty Faces (1998)
Juxtapose (1999)
Blowback (2001)
A Ruff Guide (2002)
Vulnerable (2003)
Back To Mine (2003)
Mission Accomplished (2008)
малко промоционално от Rolling Stone, но уви, българи, достъпно е само за тези от вас, които в момента са на територията на щатите и имат регистрация в сайта.
Някои от най-успешните му парчета може да намерите с видео клипове в youtube.com
Evolution Revolution Love
Blac Steel
Ponderosa
Makes Me Wanna Die
Broken Homes ( with PJ Harvey)
Overcome
Aftermath
Karmacoma (Massive Attack feat. Tricky)
Hell Is Around The Corner
Моят съвет е да прослушате задълбочено този изпълнител, защото има какво да предложи и като инструментал и като лирики. Трудно ще попаднете на слаба песен- просто са рядкост. Можете да свалите пълната колекция песни тук , но ако ви се свиди място на компютъра, просто изберете случайни парчета от различните албуми и си пробвайте късмета.
Приятни дни на всички читатели
и до писания
Blaze~
Velocifero
Новият албум на Ladytron- Velocifero излезе на 6ти март тази година и прочутата електроник-алтърнатив група отново радва феновете си с песни, както на английски, така и на български език.
The setlist:
1. Black Car
2. Ghost
3. I'm Not Scared
4. Runaway
5. Season of Illusions
6. Burning Up
7. Kletva
8. They Gave You A Heart, They Gave You A Name
9. Predict The Day
10. The Lovers
11. Deep Blue
12. Tomorrow
13. Versus
Това, което трябва да направи впечатление на всеки българин в този албум е кавърът на прословутото парче на Щурците- Клетва. Не мога да определя варианта на Ladytron като успешен, но е трудно да се придаде ново звучене на утвърден хит, което да се хареса на публиката.
Black cat- български текс, звученето ми допада, интрото преди текста е доста дълго, но може да се каже, че упоява преди да започне допълнително омайващото редене на думи.
Ghost и Burning Up са приятни за слушане и феновете на групата ще познаят типичния им стил: създават асоциации пренасящи слушащия в чудния свят на Ladytron, който е колкото свързан с бъдещето, толкова и с някакво усещане за миналото.
Тhe Lovers, Tomorrow и They gave you a heart, they gave you a name не правят особено впечатление, поне на мен, и могат да се класират като песни пълнеж, но не мога да ги заклеймя като подчертано слаби.
Predict the day, Deep Blue, Versus и Season of Illusions имат доста приятни за слушане моменти и като цяло всъщност мога да твърдя за албума, че има експерименти с електронното звучене, но умерени и нищо прекалено грубо и крайно.
Velocifero няма да разочарова никого с цялостното си звучене и е подходящ за разнообрази на сивия ежедневен ритъм. Пречупен през музикалния поглед на Ladytron светът има различно лице или казано по-разговорно, филмът става съвсем друг. Ако трябва да поставям оценка по десетобалната система, бих казал 7/10, защото албумът наистина е много приятен за слушане, макар и да не е революционен, все пак е типично Ladytron!
Дори и като цяло да не сте особени привърженици на electronic сцената, препоръчвам си този албум и като цяло групата- защото има магия, защото Ladytron са различни, защото е нещо, което преобрази деня ви.
The setlist:
1. Black Car
2. Ghost
3. I'm Not Scared
4. Runaway
5. Season of Illusions
6. Burning Up
7. Kletva
8. They Gave You A Heart, They Gave You A Name
9. Predict The Day
10. The Lovers
11. Deep Blue
12. Tomorrow
13. Versus
Това, което трябва да направи впечатление на всеки българин в този албум е кавърът на прословутото парче на Щурците- Клетва. Не мога да определя варианта на Ladytron като успешен, но е трудно да се придаде ново звучене на утвърден хит, което да се хареса на публиката.
Black cat- български текс, звученето ми допада, интрото преди текста е доста дълго, но може да се каже, че упоява преди да започне допълнително омайващото редене на думи.
Ghost и Burning Up са приятни за слушане и феновете на групата ще познаят типичния им стил: създават асоциации пренасящи слушащия в чудния свят на Ladytron, който е колкото свързан с бъдещето, толкова и с някакво усещане за миналото.
Тhe Lovers, Tomorrow и They gave you a heart, they gave you a name не правят особено впечатление, поне на мен, и могат да се класират като песни пълнеж, но не мога да ги заклеймя като подчертано слаби.
Predict the day, Deep Blue, Versus и Season of Illusions имат доста приятни за слушане моменти и като цяло всъщност мога да твърдя за албума, че има експерименти с електронното звучене, но умерени и нищо прекалено грубо и крайно.
Velocifero няма да разочарова никого с цялостното си звучене и е подходящ за разнообрази на сивия ежедневен ритъм. Пречупен през музикалния поглед на Ladytron светът има различно лице или казано по-разговорно, филмът става съвсем друг. Ако трябва да поставям оценка по десетобалната система, бих казал 7/10, защото албумът наистина е много приятен за слушане, макар и да не е революционен, все пак е типично Ladytron!
Дори и като цяло да не сте особени привърженици на electronic сцената, препоръчвам си този албум и като цяло групата- защото има магия, защото Ladytron са различни, защото е нещо, което преобрази деня ви.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
