четвъртък, 5 юни 2008 г.

The Doors (The Movie)

Съгласни ли сте с твърдението, че всяко велико събитие заслужава да бъде заснето на лента?
Дори това събитие да е музикално?
Дали сте съгласни или не не е предмет на обсъждане в този пост. Простият факт е следният: The Doors са формирани през 1965 и дори да не харесвате творчеството им, те оказват голямо влияние на ред звезди в музиката. Другият прост факт: те получават своя биографичен филм под жанра "историческа драма" и под режисьорското ръководство на Оливър Стоун (помните ли го от "Взвод" ?). Филмът е създаден през 1991 и представя Морисън като рок величие едва побиращо егото и желанията си в рамките на живота.





Но не се лъжете, че Джим е портретиран само като рок-икона. На показ са и тъмните и скандални страни превърнати в стереотипно за рок музиканта- всичко от клиширания алкохолизъм и злоупотреба с наркотици до маниакалната му привлеченост от смъртта. Подчертано голяма роля на смъртта е разкрита чрез персонифицирането й многократно в лентата от Ричард Рутовски, появяващ се в различни дегизировки.
Ако до тук информацията е вече малко объркваща или обширна, нека синтезирам основното с подзаглавието на самия филм: "The ultimate story of Drugs, Sex and Rock 'N' Roll."

Photobucket
Ролята на Джим Морисън е изиграна от Вал Килмер, който участва с вокални изпълнения и в саундтрака. И понеже именно музиката към лентата най-вероятно пали любопитството, пояснявам, че над 2 дузини песни на The Doors. Предполагам няма учудени, но има зарадвани. В случай, че се притеснявате за преставлението на Килмър, самите колеги на Морисън от групата оценяват високо превъплъщението му на екрана. Останалата част от саундтрака е допълнен от The Velvet Underground and Nico.
Photobucket
Разминавания с истината:
Кой са те- онцертът, в който Морисън отказва да преправи в живото си изпълнение текста на "Light My Fire", както и сцената, в която влизайки в ожесточен спор с Корсън, певецър е готов да се хвърли от прозореца, но след това хваща и мята на леглото героинята, едва ли не изнасилвайки я. Никъде в биографичните книги за групата и лично за изпълнителят не се споменава за предотвратен опит за самоубийство на Морисън.
Също отношенията между Корсън и Кенъли са описани като враждебни, докато в реалния живот винаги са били определяни от другите като "учтиви".
Krieger, Densmore, и Kennealy са вписани като "технически съветници" в продукцията, но се оплакват, че често съветите им биват пренебрегвани от Стоун.
Пресъздаванията на живите изпълнения са представени като цяло достоверно, макар че режисьорът е решил да добави малко от своята фантазия със сцени на голи фенове от публиката.Преувеличения има и в гардероба на зрителите на лайвовете.
Като цяло критиките относно точното портретиране на Морисън са много. Ray Manzarek казва : Този Оливър Стоун нанесе истинска вреда на човека, когото познавах: Джим Морисън, поета." Densmore от своя страна заявява за филма : "Една трета от него е измислица."
От друга страна обаче единодушно е мнението, че е можело да бъде и много по-зле. Krieger : " Доста неща са пропуснати в този филм, една част е раздухана излишно, но и добра част е съвсем прилично направена." Ray Manzarek се противопоставя на останалите, от групата в становището си. Той е силно засегнат от образа на вокалиста обрисуван от Стоун и в личната си книга относно биографията на групата се отклонява често да го критикува. Кийбордистът специално заявява, че образът на младия Джим е много далеч от истината, особено епизодът, в който той танцува с почти гола германска студентка на обмен с лента за ръка със свастика. Единственото вярно тук е, че момичето е от немски произход. Манзарек отрича протретирането на Морисън като "неконтролируем социопат" и критикува как не е хваната изобщо светлината на чувствителния поет у певеца, нито пък веселият му характер. Вероятно с цел печалба акцентът пада върху пиянството на вокалиста и злоупотребата му с халюциногени и като цяло скандалното му поведение.


Въпреки многото негативи, може да гледате 2/3ти истина записани на лентата, но дори и само заради пресъздаването на живите изпълнения и музиката времето посветено на филма ще си струва. Оставям ви с именно едно от тези изпълнения и решението "да" или "не" в ръцете ви.


1 коментар:

Анонимен каза...

try getting the discgraphy. its 3 gigs big, lotsa repetitions but some of their raries are much worth hearing, in contrast to the mainstrean momentum ridden songs like break on through