За тези,които са очаквали нещо различно,нечувано до сега,интересно,съжалявам,Indestructible не е албума за вас. А за тези,които са превърженици на досегашния стил на бандата,типичните за тях мотиви,определено ще се влюбите в него.
Нека да започна с един съвет - на първо прослушване още си отворете текстовете на песновките и следете,защото голяма част от очарованието им е именно в хубавите лирики. И още нещо,искат се поне няколко врътвания като цяло, за да усетите динамичния заряд,заложен в композицията от 12 песни.
И все пак има нещо,с което настоящата им продукция се различава от предните. Ако се заслушаш по-внимателно,има места,които макар и не толкова "шумни" въобще не са толкова слаби. Имам чувството,че Disturbed този път са заложили повече на техничност в изпълненията.
Относно това,на места има много доволни отсвирвания от страна на солокитариста им Дан Донегън,а Дейвид Дрейман отново изтрелва скоросттно ред след ред пламенни послания.
Има си всички характерни за тях до сега елементи - накъсани рифове,като на моменти (примерно в Deciever и The Night) можете да усетите по-дългата пауза,която оставят между отделните тактове,напевните високи припеви и бързите куплети. Нещо друго което се усеща е че ритъма е на средно ниво,нито бърз,нито бавен.
Много личностни мотиви са преплетени в парчетата,като в едно интервю за MTV вокалиста сподели доста лични моменти,дали тласък на Indestructible. Например зависимостта му към кокаин на 16 годишна възраст,поредица тежки връзки с лош край,сериозни инциденти,и самоубийството на близък човек. Това определено може да се усети в текстовете на Facade или Inside the fire,като първият е особенно силен.
Артуъркът на албума им е най-добрият им до сега.
С една дума мога да опиша албума като "типичен" за тях. Приятна,надъхваща музика,гарантираща настроение.
Песни,които да се разграничат малко от еднотипието,което властва напълно измежду песните,и да ви препоръчам да спрете вниманието си на тях са:
Inside the fire,The night,Perfect Insanity,Haunted,Facade
~Д-р АЛУ
3 коментара:
Това има мнго яка обложка.
Мхм,дизайна е от Тод Мак Фарлейн,автора на Spawn.
Албума наистина е много добър. Слушах повечето от песните, но силните лирики, за които приказваш, на мен ми се сториха малко странни. Все пак това не прави лоши композициите, а по скоро интересни. И все пак... що не си наемат 2-ри китарист :D
Публикуване на коментар