another top 10 by D-r ALU

1. Hypocrisy - Global domination
Новия албум е машина за обезглавяване.

2.Battory - Hammerheart
Класиката си е класика. Светило за всичкия последвал викингски и паган метал.

3.Bornholm - Hymn to the forgotten pagan gods
Прекрасен мелодичен паган блек от Унгария.

4.Anaal Nathrakh - More fire than blood
Разцепващо. Друго няма какво да добавя

5.Swallow the sun - Hope
Надежда? Няма такава. Есен е.

6.Hackneyed - Last man on earth
Казват, че новите групи не знаят как да правят качествен дет. Я пак?

7.Vader - Never say my name
Бил слаб новия им. Аре бе.

8.Graveworm - Timeless
Безвременна. Чух я за сефте преди 3 и повече години поне. И още ме кефи.

9. Hate - Thredony
Егати полската сцена,егати чудото

10. My dying bride - My body,a funeral.
Есента е тук!

Arch enemy в България през април + нов клип

Русокосата вокалистка на шведите потвърди пред списание Про-рок в интервю с нея, за предстоящото им посещение на родната ни територия. Според думите и са получели 2 предложения. Интервюто с нея ще можете да прочетете в следващия брой на списанието. Така че разрошете коси и завъртайте дискографията - явно ни предстои интересно събитие. Макар и често да съм ги обвинявал заради еднотипността на парчетата им и от липсата им на полъх на каквото и да е развитие (нещо което никой от вас не може да отрече) никога не съм поставял под въпрос професионалността и качеството на музиката им. Определено ще си струва събитието.
И тъй,освен това излезе видеото на песента Beast of a man от новия им албум,който беше издаден на 28-ми септември и носи названието The root of all evil. Ето,насладете му се. Кадрите са от Rock Harz festival,това лято.


Watch 500.000 rock & metal videos on ROCKTUBE

Megadeth - Head crusher

Направо от новия им успешен албум - Endgame. Качествен олдскуул траш,силни рифове,агресия и техничност и прекрасно мелодичен. Дори да не е мой стил,определено мога да кажа,че ми допада. Някой стари трашъри ще тръгнат да ви го превъзнасят и да обясняват, че видиш ли, така се прави метал, а не като тия нови лайна дето сега излизат. Аз викам да теглите по една майна на ретардед задника им,живеещ още в края на 80те, наизустил 5 пенсионерски банди на кръст, и въпреки това да чуеш поне тая песен. Не,не е велика. И все пак е адекватно задоволителна.

Vader - Never say my name

Полските детаджий Vader пуснаха видео пъм песента Never say my name от новата си бруталия,наречена Necropolis,която излезе на скоро. Пьотр,творящия гений на състава,както и негова водеща фигура и единствен оригинален член, ни напомня за пореден път ,че има наистина много още, което може да ни покаже,дори с изцяло нови колеги. Албума по негови думи, може да се погледне и като концептуален, разглеждайки "смъртта на съвременното общество" и това че хората са "мъртви отвътре". А самото видео също може да се похвали с добра реализация и оригиналничене с библейски сюжети. Предлагам сами да го погледнете и да видите за какво иде реч. Аз лично останах доволен.

Live: Kokia - Chouwa oto

Много стилно,много силно.

< Code > - Resplendent Grotesque

Да,чада. На много от вас не им е известна бандата,а тези които се интересуват от блек метъл или пък новаторството и оригиналността би трябвало да се засрамят,ако последните месец-два не са си промили мозъка необратимо с тяхната музика. Е,аз в случая не се срамувам,защото от както излезе албума,непрестанно въртя неговите 34 минутни прелести. Кратък,но безкрайно съдържателен.
Групата представлява странна смеска,в която тече английска и норвежка кръв,даваща началото на нещо което лично аз намирам за феномен. Да ги категоризирам само като блек метъл би било престъпление,заради което множеството интернет музикални критици биха ме обесили на червата ми, провесени от кубето на някоя църква.
Агресия, сила, жестоки като бръснач вокали, с лирики минали през цедката на мизантропията, спокойствие на гаснещия като свещ живот, неприкрито отчаяние и течна,лепкава като катран атмосферичност,от която няма отлепяне,бавно темпо след бързо такова, забелижителни чисти напявания. Сега представете си всичко това съшито на едно и погледнете обложката. Името на албума не ви ли се струва адекватно? Не. Защото всички тези компоненти са прилежно вкарани в безупречен синтез,в резултат на който имаме един от най-влиятелните албуми на годината. Не,това не е за масата. Не,няма да се хареса на всеки. Тяхните песни са за ценители,хора който биха могли да вдишат без предрасъдаци и да поемат от това ново ухание в стила,донесен от вятъра на промяната. Това е първият ми път,в който се сблъсквам с авангарден пост блек метъл и прогресив елементи (да,точно това е стила) и съм повече от приятно изненадан.
Хайде,стига сте чели,бягайте да го чуете.

Kanye West Spoof

След невероятният епизод на Southpark с шегата за gayfish, която само "гениалният" Канйе не схвана, Америка стана дори по- ненаситна за гавра с изпълнителя..кх..изпълнителя. Степента на самозабрава на Уест е толкова трудна да се представи математически, че засега двама доценти от ТУ- София се провалиха в тази задача. Но хайде, което 100 математически символа казват, ние може да изразим добре и с няколко спууф снимчици. Следващите са специално подбрани от мен, за вас. Може да не знаете за невероятното му изказване на наградите на МТВ, затова, гледайте и клипа:


Не си мислете, че е единичен случай, практика му е явно - клик.
























THIS IS MADNESS!
NO! THIS IS KANYEEEEE!

Новото видео на Skunk Anansie- Squander, вече е факт и е разпространено в интернет, като официалното пускане на сингъла във Велокобритания е на 26ти октомври от сборния албум с хитове на групата "Smashes and Trashes", който пък се очаква на 2ри ноември.

Албумът ще съдържа 15 парчета опасващи цялата музикална история на бандата, като в него влизат дори парчета от LPтата- "Paranoid & Sunburnt", "Stoosh", "Post Orgasmic Chill", както и трите чисто нови парчета "Because Of You", "Tear The Place Up" и "Squander".

Новините са повече от добри, след като групата обяви разпадането си през 2001, а миналия септември ни изненада с реформирането си. Skin, Cass, Ace и Mark отново са заедно и явно намеренията им да възродят Skunk Anansie са сериозни, или поне феновете така се надяват.

Предлагам ви за директно гледане видеото към "Because of You", а тук може да видите и "Squander".

сватба и сингъл за Godsmack

Определено много неща се мътят около групата напоследък- пуснат беше нов сингъл "Whiskey Hangover", като това ни навежда и на приятната мисъл най- накрая да видим и чуем нов албум след "IV" от 2006. Естествено, добавям за статистиката и бест албума от 2007 "Good Times, Bad Times- Ten Years of Godsmack". Докато в паузата за групата вокалистът Sully Erna записваше соло албум, останалите свириха в Another Animal. Доста подходящо име. И ето след достатъчен отдих, освен соловите проекти, сингълът, предвкуса за албум, разцъфна и новината за предстоящата сватба на Ерна и дългогодишната му приятелка Jennifer Cabezon. Цитирам самият смелчага:

"As some of you may or may not know, I have recently gotten engaged to the love of my life, Jennifer Cabezon. After eight years of being together and living through the ups and downs of life, we have finally reached a place where we've decided to spend our lives together as husband and wife."

Недейте да жалите, че Съли губи свободата си, в красиви ръце е.


Abyss.

Editors- Papillon

След като на 16ти септември на интимно изпълнение в лондонския клуб "Fabric" Editors направиха представяне на част от парчетата от предстоящия си албум "In This Light And On This Evening" вече е налице и видео клип.
Enjoy!

седмичен топ 10 ov TRVE KVLT

1.Vader - Sword of the witcher
Мда,може би книгите от поредицата са виновни. Но песента си е доста здрава never the less.

2.Dethklok - Murmaider II: The water god
Ще чакаме 3-ти сезон на култувата анимация Metalocalypse,а през това време ще се радваме на новия албум,който излиза в края на месеца. Жестоко е.

3.Behemoth - Ov fire and the void
Точно нещо подобно търсех... като мехлем на рана.

4. - Repelent Grotesque (целия албум)
34 минути. Авангардно,уникално и много,ама много добро.

5.Wolves in the throne room - Cleansing
Не знам как стигнах до това... но мизантропия и мрачно време... не мога да спра да го слушам,колкото и да не е мой стил.

6.Gojira - Vacuity
The sickness of this world is destroying all the dreams... The lack of heats of men. I grow distant form the core.

7.Heaven Shall Burn - Counterweight
Напоследък пак си ги въртя малко... определено имат какво да покажат тия момци.

8.Marduk - Summer's end
Напълно подходяща за този период,трябва да се съгласите.

9.Hypocrisy - Warpath
загрявам за новия албум,който ще излезе на една доста заветна дата...

10.Catamenia - My bloody path
Едно от най-силните им парчета.

"Like No Tomorrow"

новото видео на шведите THE POODLES вече може да се види в интернет тук
Песента идва от третия им студиен албум "Clash Of The Elements".

Крис Корнел/ Джон Ленън

След като приключи и със Саундгардън и с Одиослейв, Chris Cornell явно реши да се пренасочи към емблематичните песни и се прояви, много разумно, в едно от най-гледаните предавания на Америка. На 11. 09, ясно по какъв повод, той изпълни Imagine в "The Tonight Show with Conan O'Brien"
Иначе отменени дати и конфликти има отново, така вчера нищо от планираноте не се случи на Sunset Strip Music Festival в Лос Анджелис.

SLAVES ON DOPE - "Over The Influence"

Официално това е обявено за заглавие на новия албум на SLAVES ON DOPE. Очаква се дискът да излезе през 2010 и по този повод- естествено интервю! Записването на албума се следи от медиите към Roudrunner, а как ли не, след като участват и Anders Fridén от IN FLAMES и актрисата Linda Hamilton от "Terminator"!
Jason Rockman (вокали) и Kevin Jardine (китара) реформираха групата наскоро след като Джейсън заряза останалите през 2004. Дано през 2010 ни предложат нещо достойно.

Top 10 на майка ви и баба ви

Здравейте! След известна пауза по учебни причини се завръщам...с музика от изминалите десетилетия! Нека си припомним хитовете от времето на бурните тийн години на мама и тати! Всъщност, някои песни са от времето, когато са минавали прави под масата.
Редът няма значение.


Castaways- Liar Liar Liar
парче от...1965! Най- големият хит на групата и безспорно яка песничка с онзи жив ритъм на стария рок енд рол.


Nancy Sinatra- These Boots Are Made For Walking
само година след предния трак, излиза този и влиза сред #1 хитовете за 1966. Заради милионите ядосани на мъжете си жени тази песен така и не се забрави както трябва. Звучи сладко, без грам агресия, но ако се заслушате в текста...


The Stooges- Wanna Be Your Dog
трака изживя прераждане като влезе в саундтрака на "Две Димящи Дула". Благодаря ти, Гай Ричи! Запалете едно наргиле ( или нещо друго по избор), пуснете си песента и придърпайте половинката по- близо и вижте какво ще стане. Всъщност, премислете предложението ми, някои деца от там са тръгнали.


Nina Simone- Pirate Jenny
навлязох в годините, когато бабите ви са се раждали- 1928. Но Pirate Jenny е невероятна в много отношения! Преходите, диапазона на певицата, зловещият текст към соул музиката- чуийте го.


The Doors- Break on Through
или повечето други песни на The Doors. Тази специално според мен е недооценена, ако съдим по мястото й в класациите като е излязла.


Клас- Чай
българи, постпънк, най-младата песен в класацията, enough said.


Fear- I love livin' in the city
всъщност майка ви би харесала това, ако е била доволно яка пънкарка. Fear удрят с тази песен в края на 70те на американска почва и изплюват няколко кофи отвращение от света и саморазрушително поведение. Enjoy! I did. (1977)


Fugazi- Bad Mouth
1988, мама вече е била жена и може би дори е била бременна с нас. Ех. А Fugazi са си свирили. Идилия.


My Life With The Thrill Kill Kult- Dimencia 66
1987, мрак, секс, мрак. Абе ТКК. Който ги слуша, знае. Пробвайте и A Daisy Chain 4 Satan.


Echo and The Bunnymen- The Killing Moon
Песен от средните 80, която може би сте чули в "Дони Дарко". Ако имате любовни проблеми, не я пускайте.


Очаквайте още включвания и давайте мнения, предложения, хули за нашите постове. И омразата и любовта ви са добре дошли. Just bring it on!

blaze~

Opeth - Rid the disease

Страхотно живо изпълнение на много високо ниво. Лирично,чувствено, с повея на идващата есен.

Slayer - world painted blood

Десетия албум на класиците в траш метъла,Slayer, е на път тази есен. Обявената официално дата е 2-ри ноември и носи заглавието World painted blood. По думите на китарния бог Кери Кинг "този албум има по малко от всичко и е по-добър от това,което сме правили от Seasons In The Abyss насам".
28-ми октомври миналата година изтече парчето Psychopathy Red,а това лято 28 юли беше пуснат сингъла Hate worldwide.
Имената на песните вече са известни:
1.World Painted Blood
2.Unit 731
3.Snuff
4.Beauty Through Order
5.Hate Worldwide
6.Public Display Of Dismemberment
7.Human Strain
8.Americon
9.Psychopathy Red
10.Playing With Dolls1
1.Not Of This God

Necrophobic - Death to all

Ето това е едно от големите блек/дет попадения на годината. Шведските зверове Necrophobic бележат 20-тата си годишнина на сцената с свирепото си ново адско отроче Death to all.
Албума е полят с огромни количества мизантропия и подпален в пламъците на нестихваща агресия. От както попадна на машината ми,не мога да спра да си го въртя. Дали смитащата лавина от нестихващи китарни рифове,дали всеки изпълнен със злоба барабанен удар, дали крясъците на Тобияс,олицетворяващи човешката омраза в цялата и дълбочина,не мога да кажа кое точно от всичко това ме държи за шията и я клати в нечистивия ритъм,разтваря устата ми и изтръгва от гръкляна ми измъченото DEATH... TO.... ALL!!!!!!!! .....
Аблума е прекрасно балансиран и съдържа всичко това,което би искал един средностатистически олд скуул фен на екстремната музика - тежест, тяга, прогниващ гаден китарен звук, стегнат мрак,който се лее така от колоните,че можеш с чаша да го гребеш. Доволни траш забежки (и,не,като казвам траш,нямам предвид алколизираните селяндури дето пеят "ничия друга майка" или Злейър). Цялата тая чернилка обаче е толкова майсторски преплетена с мелодия и атмосфера,че не оставя място за съмнение в качествата на доказалите се от преди нихилисти. Слушалите по-ранните им неща ще забележат неотменния им прогрес,бавен като марша на черните армии насочили се към портите на рая, като същевременно запазват сравнителна стабилност. Не знам какво повече може да иска един "трю" фен.
Revеlation 666 има качествата да се превърне в един от онези големи мрачни северни химнове за почитателите на този жанр, абсолютно безкомпромисен и с нехуманно злото си аутро. Celebration of the Goat и La satanisma muerte - ето ТАКА,деца мой,се прави. Едноименната Death to all е разглобяващия неочакван удар в края на албума,който ти завира величието си в лицето и ти изкрещява "Нямаш право да спориш".

Така е,нямаш право.

Live: Jack Johnson - better together

Една прекрасна песничка,от един любим хавайски изпълнител,на име Джак Джонсън. Личното ми мнение е че смеската от приятен разпуснат ритъм и силни текстове е прекрасна комбинация :)

Muchy

Една доста приятна и жива група от Полша ми влезе в главата последните седмици. Не знам по каква причина линка към официалния им сайт препраща директно към майспейс странциата им. Но да им простим това. Muchy са формирани през 2004 в Познан от Michał Wiraszko, Piotr Maciejewski и Szymon Waliszewski. Първото им демо "Galanteria" има добър отзвук и следват концерти на закрито и открито из цяла Полша, кога семейно пред 10ма души, кога пред цели 1000. След признанието за "най- добра неподписала банда за 2006", на Polish Public radio 3, получават и статия с списание за поп- култура. Ноември 2007 ражда и дебютния им албум “Terroromans”. Нататък следват много живи изпълнения. Нов албум очакваме тази година.
А за прослушване, освен майспейс, ви предлагам да надникнете тук.
Дайте шанс на поляците!

Behemoth- интервю

Реших да допълня труда на колегата си и да ви снабдя с това интервю от 12ти юли на Adam "Nergal" Darski от Бехемот, взето от него насред Rockstar Energy Drink Mayhem Festival

Agnostic Front

Пускам ви клип с добро качество от изпълнението наAgnostic Front на Paranoid Open Air фестивала, който се състоя между 13-15 август в Autopoligon Ljubecna, край Celje, Slovenia.

Behemoth - Evangelion

Поредното адско отроче,чакано от множеството озверели фенове на екстремната музика,да изпъне свойте адски слузести ципести крила и да поеме своя полет към усилените ни колони,за да завладее съзнанието и сетивата ни.
И на пук на много масови позитивни емоции,аз оставам частично резервиран относно този албум. Има си както силните,така и слабите страни,но ясен баланс между двете така и не се постига. Нека разгледаме по-подробно:
Мислех да започна с похвалите,но просто раздразнението ми след 3-тото преслушване на албума взима връх. И основната и главна критика ми е към ритъм секцията,малко повече,конкретно към барабаниста. Ритъма е отегчаващ до крайност! Еднакъв почти навсякъде. Монотонността е почти всеобхватна,а барабаните са точно в стил АКА-47 и пълнител с безкрайни муниции. Противно на елементарната логика,тези високи обороти създават по-скоро чувство за тромавост,от колкото за интензивна и агресивна музика. Разпилявайки се така,губят възможността да подсилят дълбочината и ударната тежест.
Относно вокалите - типичен Behemoth, фанатично верни на самите себе си,с бликащи черни реки от концентриран сатанизъм. За много това е плюс и ги прави трю,но не са малко и тези, които намират липсата им на развитие за досадна.
Китарите са повече от брилянтни,изрисувайки с хармониите си злокобни и гротескни картини в дори най-неподатливите на влияние слушатели. Завидно високо ниво,което обаче не е подкрепено достатъчно от ритъм секцията.
Албума е хомогенен. Прекалено при това,от където може би идва проблема. Но 2-те парчета, безспорно издигнали се над останалите и демонстриращи върха нечистата мощ на полската дет метъл машина са Ov fire and the void (лично страшно силно напомняща ми at left hand ov God),която с цялата злоба и премазваща тежест,на която са способни поляците, изринва и сдробява на парченца. Другото парче е Lucifer,8 минутен сатаничен епос, най-атмосферичното и мозъкобъркащо парче от диска.
Като цяло,леко разочарован съм, но това е лична преценка. Определено би се харесало на масите фенове,обаче.

Ето новото им видео:

Live: Marduk - Bleached bones

Един разтърсващ лайв на шведските блек метъл титани Marduk. Песента ми е сред личните фаворити,особено с очарователния си любовно-некрофилски текст. От живото изпълнение строи true мрак и мизантропия.

Ensiferum - From afar

Лятото пуска горещата си прегръдка и ледовитите скандинавски ветрове чукат на вратата. Ето че дойде време едни от видните представители на финландската фолк метал сцена да изкарат из ледовете новото си творение,носещо обобщаващото заглавие From Afar.
Мааалко съм пристрастен,но нека се изкажа честно - албума е толкова красив,че ако беше млада девица,щях да я отвлека,изнасиля и щяхме да имаме прекрасни деца. Но живота е такъв и това си е само албум,състоящ се от 9 безкрайно характерни "енсиферумски" песни.
Пренаситени са намелодия,безкрайно верни на северния фолклор, с игриви и разчупени водещи мелодии,не винаги китарни, напаснати върху яка дистортед китара. Ритъм секцията определено заслужава големи похвали, поддържайки темпо,дори по-бързо от предния им Victory songs. При това въобще не могат да се обвинят в еднотипност,тъй като те са стабилната основа,на която стъпва албума с широкото си разнообразие. Китарите са изтъкани от безкомпромисна алкуратност,същевременно запазвайки една топлина и не създават една дигитална безна между изкувстения звук и ушите на слушателя. Китарните линии са предимно буйни,осложнени, лакатушещи и неотменно следващи мелодията като самоцел,окрасявайки с безкрайни шредвания,тапвания,бендвания и какво ли не. Включванията на други "екзотични народни" инструменти тенденциозно се е увеличила. Акустична китара може да бъде чута във всеки трак, дали като фонова украса или като вмъкнато лирично отклонения, което предава на албума един особен дъх на засъхнала смола и свежест на мрачна северна гора. Вокалите са пипнати от където може - дрането на Петри губи монотонността,за която често е обвиняван с бившата си банда Norther, придобива на моменти и по-дълбоки нюанси. Мелодичните хорови напеви са точно на мястото си,та чак им отделят лично пространство в едноминутната Tumman Virran Taa. И не на последно място,с удебелен шрифт може би трябва да отбележа, епичните оркестрални партитури - е,момчета,просто уцелихте! Адски сполучливо.
Албума е едно дълго бродене през заледените земи в далечния север по стъпките на безкомпромисните викинги - By the Dividing Stream e границата, акустичната красавица с кисели метални струни,която ще ви вкара в албума и мигом ще ви плени. Следва From Afar, чиято епичност е просто ненадмината в целия им нов диск с най-ясни оркестрални включвания. Twilight Tavern ще ви накара да закрещите нахъсано името и в припева, а Heathen Throne ще намали ритъма и ще се отдаде на напеви за северната звезда. Elusive Reaches и Stone cold metal хвърлят обратно във безспирна викингска ярост,а изходната The longest journey е безкрайна,необхващаща се с окото пътека,наситена на могъщи рифове и тежка меланхолия,прикрита зад тях. Към края на пътуването...
Стана ми студено. Зимата идва,те я донесоха със себе си.

weekly top 10 на Д-р АЛУ

След като най-накрая съм си пак в града,смятам да последвам светлия пример на колежката Blaze~ и да пусна моя топ 10 за седмицата:

1.The fall of every season - From below
2.Opeth - Benighted
3.Bloodbath - Like fire
4.Marduk - Accuser,opposer
5.Anathema - Closer
6.Hackneyed - Deatholution
7.Jack Johnson - Sitting,waiting,wishing
8.Andy McKee - Art of motion
9.Necrophobic - Revalation 666
10.The cure - End of the world

Ebanizm- предложение на седмицата!

Предложението ми за седмицата е несериозно, както подобава за горещо лято. Преди няколко седмици групата заби по бургаските среди, аз бях информирана и снабдена с материали и ето- Ебанизм достигнаха и до вас!
Песни като "Ядене и Пиене" просто плачат да ви станат summer theme song! Аз лично веднага се сещам за The Pomorians- Обичам да пуша, да пия и да ям. Друга безкрайно искрена и умиляваща песен, която всъщност и Артерия свирят.
Но да се върнем на Ебанизм. Групата възниква назад назад във времето през 1997, когато за метълът имаше по- добра почва край южното черноморие и ако не се лъжа митичният клуб/дискотека Сатан още съществуваше. Членове на групата са Busty и Babbata с неофициален трети член алкохолът. Именно алкохолът е основният вдъхновител на групата и виновник за повечето текстове, все спонтанно записани! Първите опити на групата са си все така несериозни както и следващите. Несериозни, не в смисъла на жалки опитчета за музика, а приятна, разтоварваща душата симфония на простотията и алкохолния делириум. Началото е поставено с мерака за рап кавър на парчето на Slayer- South of Heaven. Поради липса на адекватен интернет и инфо, минават на друг трак- Bowels of the Devil (Body Count), което като се ориентирам по името, е не по-малко плодотворна почва за гениално забавен кретенизъм. А името на славната тройка е родено покрай протичащия по това време Death Fest в Бургас. Конформистки следвайки примера на групи като Demonism и Diabolism, Busty и Babbata (и алкохолът) се именуват Ebanizm. Ebanizm често викат гост- музиканти като Тодор Сепултурата, Малката Муфта (Мурзилка), Йосиф Пенчев и Светльо (Brothers In Blood). Геният обаче си остава C2H5OH (Галено наричан Кольо. Това е галено от алкохол. АлКохоЛьо= Кольо)
По думите на Babbata, Ебанизм са студийна банда, но затруднението идва от това, че членовете живеят в двата края на Европа. Все пак те се събират и правят записи 2-3 пъти в годината, за да разбият класациите с феноменалния си талант!
Това е официалният им сайт. Моля, насладете се, линкнала съм ви директно към медията, за да дръпнете великолепните им парчета!

Video Choice

Искам да благодаря на приятеля си TRAP, който ми показа и изпълнителя и видеото. Специално този клип е като сюрреална приказка, нямаше как да не го оценя! Може да намерите повече информация за J Dilla по линка от предходната публикация за топ 10.

Personal Top 10 by Blaze~

Предлагам ви един изключително разнобоен топ 10. Някои изпълнители са ви познати, било то и от предните постове, други ще са ви напълно непознати, но болният ми мозък ме кара да си мисля, че ако сте отворени хора, и наистина затворите очи и се вслушате, ще ви харесат поне половината. Песните не са нито последен музикален писък, нито нищо. Ако сте меломаниаци всъщност може да сте чували доста от тях. В случай, че ви интересува откъде да намерите някой от изпълнителите- animae_partus@abv.bg

1, 2, fuck you, започваме!



1) Сепуко 6- Душкомфорт
2) Faith No More- We Care A Lot
3) Rabbit Junk- Black
4) J Dilla- Lightworks
5) The Dresden Dolls- Truce (за по- добро възприемане, вижте текста)
6) Angelspit- Grind
7) LAMB- Fly
8) M.I.A.- Amazon
9) Mindless Self-Indylgence- Kill The Rock
10) Atari Teenage Riot- Rage

Punk Attitude

Документален филм за пънка. Не е първият. Съмнявам се да е и последният, макар според някои пънкът отдавна да е мъртъв. Така или иначе и спорът и филмите за този стил продължават да се нижат. За какво става дума? имдб ще ви каже <- на линка е пълното резюме.
Ако решите да отделите от времето си, ей така за пробата, или може би защото съзнавате колко невероятно интересно явление е пънка, може да свалита филма от тук.

The Arctic Monkeys- Humbug

След 3 години чакане, тъкмо когато търпението ни укъся, Арктик Мънкис пуснаха нов албум и разликите с 2006 са ясно осезаеми. Ако се зачетете в лириките (както аз обичам да правя) ще видите и разликата в темите на песните им. Освен това звученето е лишено от познатата ни скорост и жизненост. В Humbug търсете замаение, меланхолия,
цитати:
My Propeller:
Coax me out, my love
And have a spin of my propeller

My propeller won’t spin and I can’t get it started on my own
When are you arriving?

Dangerous Animal:
The way you keep me in pursuit
Sharpen the heel of your boot
And you press it to my chest and you make me wheeze
Then to my knees you do promote me

тук явно жената доминира, жената като блян и тиранин едновременно

Fire and the Thud & Secret Door са отново на любовна тематика- както подобава несъвсем нормална и щастлива любов.

Pretty Visitors от своя страна променя нещата и съдържа страхотния ред: What came first the chicken or the dickhead?
Освен това тук темпото се забързва, нещо, което не можем да кажем за предните песни.


Песимизъм в Dance Little Liar:
And the clean coming will hurt
And you can never get it spotless
When there’s dirt between the dirt

вярата в порочността на човека и отношенията му е...някак мрачно философска.

The Jeweler's Hands има интересен текст. Не го разбрах на първо четене, за второ нямам време. Но който се интересува- оставила съм линк към лириките.

Cornerstone ни връща обратно към любовта, измъчена и маниакална
I wandered up for a closer look
And kissed who ever was sitting there

She was close, and she held me very tightly
Till i asked awfully politely, please
Can i call you her name
....
Tell me where's your hiding place
I'm worried i'll forget your face
And i've asked everyone
And i'm beginning to think i imagined you all along

Осъзнавам, че доста хора не се задълбочават в текстовете, но само по музика всеки може да придаде своя смисъл на песните. Това е нещо хубаво. Има добродетел обаче и в това да имаш по- голямо разбиране какво точно е искал да каже изпълнителят. Макар и така песента да става много конкретна и може би да не пасва така добре на твоя живот вече.
Заключението ми в текстово отношение е, че албумът е добър. Не мога да дам дълбока оценка на музикалните му качества, но определено не е така остър както предния. Песните търпят развитие и не са пълна монотонна скука, ако за това сте се притеснили като казах, че са по- бавни.
Както винаги- чуйте сами и преценете за себе си.



лирики
албум

Velvet Goldmine

Един филм за раждането и смъртта на глема. Опус на живота на една глем звезда- от първоначалното обаяние, до крайната поквара. И животът след това. Всичко погледнато през очите на журналиста Артър, силно повлиян навремето от тази музикална сцена.
Лентата излиза дори от законите на нормалното и прекрачва отвъд във фантастичното, вплитайки в цялата история извънземни и Оскар Уайлд. Но не натрапчиво. Спокойно, не е пълна боза, знам че това сте си помислили след попредното изречение.
имдб профил

Спирта на Бургас

Мина още един епизод от ежегодната поредица Spirit Of Burgas и въпреки всички оплаквания, че подбора на групи е "манджа с грозде" аз си прекарах чудесно. Който е недоволен, може да си яде ушите. Естествено организацията куцаше, разбира се имаше проблеми с техниката и звука, излишно е да казвам, че имаше закъснения. Нямаше как да съм на 7 сцени едновременно (за мое съжаление) и да добия впечатления от всички изпълнители, но ще резюмирам видяното за 3те дена.
14ти:
Ден 1, най- желания от всички, започнах с главната сцена и Д2. Не бях слушала какво са сътворили от напускането на Дичо насам, не от солидарност към Дичо. Стилът им определено се е променил, не са неприятни, но не ме и грабнаха. Късата тениска и сексапилните дънки на Дидо също не ме грабнаха. На други може да са подействали. Като цяло, Д2 преди и сега имат много малко общо.
От главната сцена се пренесох на сцената на Джак Даниълс, където забелязах група хора, които по- рано се изкушавах да заговоря. Бях ги срещнала на плажа, налягали небрежно едни върху други, пиейки и разпускайки. Оказа се, че това са Bernays Propaganda- македонска група с много жив, интензивен звук. Прекарахме си добре заедно.
Следващите на подиума на Джак бяха словенците Elvis Jackson, които обраха овациите на публиката. Изключително диво изпълнение!
Същевременно преминах отново на основната сцена да чуя и Dreadzone. Не са точно моят тип музика, но не мога да отрека, че за разпускане са отличен избор и нямаха наистина нищо общо с последвалите Panican Whyasker. Нехомогенността на групите обаче за мен лично не е никакъв проблем. Насладих се на разностиловата атака и след туширането с Dreadzone отново настръхнах на рок вълна с българите. Вокалистът им оставяше впечатление за сериозни ментални изкривявания, което само му спечели още от симпатиите ми.
Най- накрая дойде и моментът, заради който се блъскахме, редихме, настъпвахме и пътувахме стотици километри! FAITH NO MORE!
Ако е имало някакви недостатъци, пропуснала съм ги от опиянение! Майк Патън има чудесна on stage персона, не знам дали е такъв и в живота, но беше забавен и очарователен, дори казано така да звучи несериозно. Най- доброто произношение на "Бургас" и "България", което чух за 3те дена! Макар че чух и заветното Бъъгъз. Мелето пред сцената беше на ниво, но доста хора не се зарадваха (особено босите, като мен), което мога да разбера. Патън подлуди тълпата, опита се да яхне една от подвижните камери и да полети наоколо върху нея, но не успя. Машината си остана повредена до края на феста. За финал, Фейт се опитаха да ни изсвирят и малко чалга. Уви, чалгата се оказа прекалено висок връх за тях, но все пак изсвириха каквото можаха и се завърнаха за бис с още две чудесни парчета.

Прецених, че след Faith No More всичко ще ми звучи като повърнато и след кратък преход край На Тъмно сцената да забера няколко човека, където индицендно чух познатите Fyeld, напуснах феста.

15ти:
Ден 2, очаквано, беше по- празен, по- неуспешен и ми донесе най- малко удоволствие от цялото събитие. На главната сцена свириха Силует, за жалост на светло и пред почти никаква публика. За втората група, Gravity Co. вече имаше и порядъчна тъмнина и повече хора, а паралелно в съседство, на подиума на На Тъмно се вихриха българските рапъри ДиС и Sistah 187, последвани от Нокаут. Добре раздвижиха тълпата и заредиха парти батериите за следващите изпълнения.
Някъде около този момент на скоростно римоплюене, преминах отново на сцената на чичо Джак за Сепуко 6. Техният чар и пиниз се вихри само 35 минути, имаше технически проблеми с микрофона на басиста, а от вокалите имаше какво още да се желае, но всичко за мен поне се изкупи от една палка за барабани, която ми падна в краката. Иначе като цяло изпълнението не впечатляваше с нещо особено.
Следващият преход беше отново към главната сцена, където очаквахме De Phazz. Вокалистката им беше отвсякъде в джаза и показа кое е любимото и движение за пред публика- жената развърташе бавно и сластно таза си на 360 градуса на почти всяко парче, за което излезе. Отново не смея да съдя музиката им, защото не е от стиловете, които редовно си пускам у дома, но създадоха приятна атмосфера.
Ужасът дойде те слязоха от сцената и се наложи да чакаме 45 минути над предвиденото. Така паузата от 30мин между групите набъбна до 1 час и 15 мин. Когато най- накрая дочакахме появата им, ни удари грубото прозрение, че звукът е по- силен от предния ден. Което значеше- прекалено силно, за да се възприеме музиката добре и с наслада. Fun Lovin' Criminals определено се чувстваха комфортно на сцената, но освен със свирене се занимаваха предимно с пушене и бира и нямаше ексцесии. Компенсираха закъснението си, което аз така и не разбрах на какво се дължеше, но съм благодарна, че не останахме ощетени в крайна сметка.
Последвалият преход беше към сцената на Джак отново, където отидох в търсене на подобаваща простотия, за да разпусна след толкова китари и просто клечене сред тълпа. Там народът се беше струпал плътно за Светльо & The Legends, които ме разочароваха. Да, не хвнаха цялото изпълнение, но чух достатъчно, за да отсъдя, че нито шегите им бяха забавни, нито песните им имаха онази бурна, просташка жизненост, която търсих. През цялото време Графа беше на подбив, като нито първата, нито последната шега за него бяха смешни. Това, че завършиха с Бате Гойко не стигна по никакъв начин, за да мине изпълнението им за успешно. Радвах се, че слизат от сцената.
Черно Фередже вече донесо точно това, от което имахме нужда всички по това време на среднощието! Дрънкащи китари, простички мъжки вокали и гениално простодушие и простащина. То не беше Какво чудо стана!, не бяха Язон и Аргонавтите! и други култови парчета, които веднага всеки може да свърже с някое пейка парти. Така иначе невеликата вечер се овенча с добър край.

16ти:
Ден 3, the end. Определено се забавлявах като за последно. Не бях слушала половината групи повече от веднъж, но дадох почти всичко, на което физиката ми беше способна. Не се отделих от главната сцена и преживях първия си лайв на Кълн, който не смея да съдя, защото отново, като всички откриващи групи, свириха на светло и пред малка тълпа, но завидно по- голяма и бурна от тази на втория ден. Определено имаше много въодушевени от изпълнението им хора. Нищо фрапиращо не се видя на сцената, но самите парчета бяха напълно достатъчни за доброто прекарване. За Артерия вече народът се уплътни, все пак- подкрепа за местните. А и признавам, добри са, забавляваха ни и определено парчето "Обичам да пуша, да пия и да ям" беше по душа на всички.
При Clawfinger играта вече стана сериозна. "Черните хора" бяха безкомпромисни в желанието си за меле и не пожалиха жените и децата. Който не се отстрани, беше смачкан. Гневът просто ни се пулеше през очите на вокалиста и искаше да изскочи навън. През гласът му успяваше. По мои наблюдения публиката остана доволна от сетлиста. Зак на няколко пъти отправи призив за "mosh pit", а щом Зак е казал "да бъде", феновете изпълняват. До края блъскането беше на ниво.
После настъпи обичайната дълга пауза за хедлайнъра. Дали Кристал закъсняха? Не зная, защото бях седнала приятно, но разбрах, че излизат по подобаващата звукова вълна. Изпълнението им беше по- добро, отколкото очаквах. Почти не направиха паузи между парчетата, които се разточваха и преливаха едно в друго, без да дават почивка на феновете. Нека, така ни се полага. Наблюдаваше се голяма разлика в поведението на двамата мъже застанали зад космическата апаратура, но и двамата засвидетелстваха благодарности на публиката. Първото им идване в страната ги очарова, поне по собствените им думи. Скот Къркланд беше като развързан- бясът и злото му желание да ни промие мозъците с електрониката си беше явно. Кен Джордан беше доста по- уравновесен в сценичното си поведение- не излизаше отпред, не разместваше колоните, не ни подканяше към нищо и определено не ни замеряше с бутилки вода. За всичко това се погрижи Скот. Екипната им работа нямаше грешка. Не зная кога точно започнахме, но не усетих особено закъснение. Вместо обаче сетът им да приключи в 00:30 мин, края му се видя около час по- късно от насроченото. Факт: ние бяхме размазни от умора вече. Скот показа, че пет пари не дава за ничия апаратура и вероятно техниците неколкократно споменаха майка му, но и на нас и на него не му пукаше. Накрая с Кен напуснаха сцената с повредени "инструменти" и една пронизителна нота разнасяща се равно и неумолимо, за да ни увери в смъртта на изпълнението. Бис нямаше. Дали хората бяха напълно задоволени от лайва? Не зная, от първия ред нямах добра видимост назад, но признавам, че положението край решетката беше някак по- спокойно и свободно, отколкото очаквах. И все пак, Критал Метод благодариха поне 5 пъти на прекрасната публика. Приемам, че са видели и преценили по- добре от мен. Всички си тръгнахме доволни.
На излизане забелязах, че въпреки смъртта на Main Stage, останалите още живееха с пълна сила. Циганският оркерстър Карандила си беше спечелил гъста тълпа, въпреки късния час пред сцената на На Тъмно, а Салса сцената имаше много танцьори и съгледвачи. Край Джаз и Блус подиума имаше живот, но това беше едно от по- слабо посещаваните места за целия фестивал.

много линкове:
официланият сайт
playlist в тубата
crystal method
FAITH NO MORE + myspace
Clawfinger
Karandila
Artery
Bernays Propaganda
Elvis Jackson
Babyface clan- link1 & link2
DJ Dharba
Млък!
Сепуко 6- линк1 линк2
Джендема + facebook
Panican Whyasker
Fun Lovin' Criminals
Odd Crew- myspace & facebook
Surmata Harry's Coptor Mix + last.fm
Dreadzone
De Phazz
La Muchedumbre- last.fm + myspace


Голям ПС:
Някой от тези групи ще разгледаме по- подробно. Галерията на официалния сайт е много постна и не можете да добиете дори бееегла представа за атмосферата на събитието. Музикален фестивал край морето! До самите вълни! Кълна се, прекрасно е! Имаше хора на смешни пружиниращи кокилки, чичковци окичени целите в шарени перуки и светещи рога и свирки и какво ли още не, хипита, елитари, метали, просто тълпа непринудени, въодушевени хора и наистина музика за всеки! Пясъкът ти влиза в обувките, дрехите, очите, ушите и нервите, но наистина това успява ли да съсипе на някого вечерта?
Догодина, каквато и манджа с грозде да забъркат пак организаторите, отидете поне за една вечер и усетете сами защо фестовете на открито си струват парите! И един съвет, не забравяйте да си вземете стабилна връхна дрешка, дори денем да е 35 градуса, нощем край морето е студено.


Blaze~

Live: Anathema - Closer

Тъй като винаги съм ценял изпълнители,които могат на живо да се справят на ниво, понякога дори да правят парчетата си по-ефектни от албумните тракове, тази нова рубрика "Live:" е за тях. Тук ще ви показвам подбрани live-oве на различни артисти, за да можете сами да се убедите в класата им. Защото професионализма силно си личи,когато групата демонстрира музикалните си достойнства на живо.

Ще започна с една песен на Anathema ,от диска им от 2003 A Natural Disaster, която се казва Closer. За разлика от по-предните им неща,тази се категоризира като psichadelic atmospheric rock. В случая с тях свири и струнен оркестър.