14ти:
Ден 1, най- желания от всички, започнах с главната сцена и Д2. Не бях слушала какво са сътворили от напускането на Дичо насам, не от солидарност към Дичо. Стилът им определено се е променил, не са неприятни, но не ме и грабнаха. Късата тениска и сексапилните дънки на Дидо също не ме грабнаха. На други може да са подействали. Като цяло, Д2 преди и сега имат много малко общо.
От главната сцена се пренесох на сцената на Джак Даниълс, където забелязах група хора, които по- рано се изкушавах да заговоря. Бях ги срещнала на плажа, налягали небрежно едни върху други, пиейки и разпускайки. Оказа се, че това са Bernays Propaganda- македонска група с много жив, интензивен звук. Прекарахме си добре заедно.
Следващите на подиума на Джак бяха словенците Elvis Jackson, които обраха овациите на публиката. Изключително диво изпълнение!
Същевременно преминах отново на основната сцена да чуя и Dreadzone. Не са точно моят тип музика, но не мога да отрека, че за разпускане са отличен избор и нямаха наистина нищо общо с последвалите Panican Whyasker. Нехомогенността на групите обаче за мен лично не е никакъв проблем. Насладих се на разностиловата атака и след туширането с Dreadzone отново настръхнах на рок вълна с българите. Вокалистът им оставяше впечатление за сериозни ментални изкривявания, което само му спечели още от симпатиите ми.
Най- накрая дойде и моментът, заради който се блъскахме, редихме, настъпвахме и пътувахме стотици километри! FAITH NO MORE!
Ако е имало някакви недостатъци, пропуснала съм ги от опиянение! Майк Патън има чудесна on stage персона, не знам дали е такъв и в живота, но беше забавен и очарователен, дори казано така да звучи несериозно. Най- доброто произношение на "Бургас" и "България", което чух за 3те дена! Макар че чух и заветното Бъъгъз. Мелето пред сцената беше на ниво, но доста хора не се зарадваха (особено босите, като мен), което мога да разбера. Патън подлуди тълпата, опита се да яхне една от подвижните камери и да полети наоколо върху нея, но не успя. Машината си остана повредена до края на феста. За финал, Фейт се опитаха да ни изсвирят и малко чалга. Уви, чалгата се оказа прекалено висок връх за тях, но все пак изсвириха каквото можаха и се завърнаха за бис с още две чудесни парчета.
Прецених, че след Faith No More всичко ще ми звучи като повърнато и след кратък преход край На Тъмно сцената да забера няколко човека, където индицендно чух познатите Fyeld, напуснах феста.
15ти:
Ден 2, очаквано, беше по- празен, по- неуспешен и ми донесе най- малко удоволствие от цялото събитие. На главната сцена свириха Силует, за жалост на светло и пред почти никаква публика. За втората група, Gravity Co. вече имаше и порядъчна тъмнина и повече хора, а паралелно в съседство, на подиума на На Тъмно се вихриха българските рапъри ДиС и Sistah 187, последвани от Нокаут. Добре раздвижиха тълпата и заредиха парти батериите за следващите изпълнения.
Някъде около този момент на скоростно римоплюене, преминах отново на сцената на чичо Джак за Сепуко 6. Техният чар и пиниз се вихри само 35 минути, имаше технически проблеми с микрофона на басиста, а от вокалите имаше какво още да се желае, но всичко за мен поне се изкупи от една палка за барабани, която ми падна в краката. Иначе като цяло изпълнението не впечатляваше с нещо особено.
Следващият преход беше отново към главната сцена, където очаквахме De Phazz. Вокалистката им беше отвсякъде в джаза и показа кое е любимото и движение за пред публика- жената развърташе бавно и сластно таза си на 360 градуса на почти всяко парче, за което излезе. Отново не смея да съдя музиката им, защото не е от стиловете, които редовно си пускам у дома, но създадоха приятна атмосфера.
Ужасът дойде те слязоха от сцената и се наложи да чакаме 45 минути над предвиденото. Така паузата от 30мин между групите набъбна до 1 час и 15 мин. Когато най- накрая дочакахме появата им, ни удари грубото прозрение, че звукът е по- силен от предния ден. Което значеше- прекалено силно, за да се възприеме музиката добре и с наслада. Fun Lovin' Criminals определено се чувстваха комфортно на сцената, но освен със свирене се занимаваха предимно с пушене и бира и нямаше ексцесии. Компенсираха закъснението си, което аз така и не разбрах на какво се дължеше, но съм благодарна, че не останахме ощетени в крайна сметка.
Последвалият преход беше към сцената на Джак отново, където отидох в търсене на подобаваща простотия, за да разпусна след толкова китари и просто клечене сред тълпа. Там народът се беше струпал плътно за Светльо & The Legends, които ме разочароваха. Да, не хвнаха цялото изпълнение, но чух достатъчно, за да отсъдя, че нито шегите им бяха забавни, нито песните им имаха онази бурна, просташка жизненост, която търсих. През цялото време Графа беше на подбив, като нито първата, нито последната шега за него бяха смешни. Това, че завършиха с Бате Гойко не стигна по никакъв начин, за да мине изпълнението им за успешно. Радвах се, че слизат от сцената.
Черно Фередже вече донесо точно това, от което имахме нужда всички по това време на среднощието! Дрънкащи китари, простички мъжки вокали и гениално простодушие и простащина. То не беше Какво чудо стана!, не бяха Язон и Аргонавтите! и други култови парчета, които веднага всеки може да свърже с някое пейка парти. Така иначе невеликата вечер се овенча с добър край.
16ти:
Ден 3, the end. Определено се забавлявах като за последно. Не бях слушала половината групи повече от веднъж, но дадох почти всичко, на което физиката ми беше способна. Не се отделих от главната сцена и преживях първия си лайв на Кълн, който не смея да съдя, защото отново, като всички откриващи групи, свириха на светло и пред малка тълпа, но завидно по- голяма и бурна от тази на втория ден. Определено имаше много въодушевени от изпълнението им хора. Нищо фрапиращо не се видя на сцената, но самите парчета бяха напълно достатъчни за доброто прекарване. За Артерия вече народът се уплътни, все пак- подкрепа за местните. А и признавам, добри са, забавляваха ни и определено парчето "Обичам да пуша, да пия и да ям" беше по душа на всички.
При Clawfinger играта вече стана сериозна. "Черните хора" бяха безкомпромисни в желанието си за меле и не пожалиха жените и децата. Който не се отстрани, беше смачкан. Гневът просто ни се пулеше през очите на вокалиста и искаше да изскочи навън. През гласът му успяваше. По мои наблюдения публиката остана доволна от сетлиста. Зак на няколко пъти отправи призив за "mosh pit", а щом Зак е казал "да бъде", феновете изпълняват. До края блъскането беше на ниво.
После настъпи обичайната дълга пауза за хедлайнъра. Дали Кристал закъсняха? Не зная, защото бях седнала приятно, но разбрах, че излизат по подобаващата звукова вълна. Изпълнението им беше по- добро, отколкото очаквах. Почти не направиха паузи между парчетата, които се разточваха и преливаха едно в друго, без да дават почивка на феновете. Нека, така ни се полага. Наблюдаваше се голяма разлика в поведението на двамата мъже застанали зад космическата апаратура, но и двамата засвидетелстваха благодарности на публиката. Първото им идване в страната ги очарова, поне по собствените им думи. Скот Къркланд беше като развързан- бясът и злото му желание да ни промие мозъците с електрониката си беше явно. Кен Джордан беше доста по- уравновесен в сценичното си поведение- не излизаше отпред, не разместваше колоните, не ни подканяше към нищо и определено не ни замеряше с бутилки вода. За всичко това се погрижи Скот. Екипната им работа нямаше грешка. Не зная кога точно започнахме, но не усетих особено закъснение. Вместо обаче сетът им да приключи в 00:30 мин, края му се видя около час по- късно от насроченото. Факт: ние бяхме размазни от умора вече. Скот показа, че пет пари не дава за ничия апаратура и вероятно техниците неколкократно споменаха майка му, но и на нас и на него не му пукаше. Накрая с Кен напуснаха сцената с повредени "инструменти" и една пронизителна нота разнасяща се равно и неумолимо, за да ни увери в смъртта на изпълнението. Бис нямаше. Дали хората бяха напълно задоволени от лайва? Не зная, от първия ред нямах добра видимост назад, но признавам, че положението край решетката беше някак по- спокойно и свободно, отколкото очаквах. И все пак, Критал Метод благодариха поне 5 пъти на прекрасната публика. Приемам, че са видели и преценили по- добре от мен. Всички си тръгнахме доволни.
На излизане забелязах, че въпреки смъртта на Main Stage, останалите още живееха с пълна сила. Циганският оркерстър Карандила си беше спечелил гъста тълпа, въпреки късния час пред сцената на На Тъмно, а Салса сцената имаше много танцьори и съгледвачи. Край Джаз и Блус подиума имаше живот, но това беше едно от по- слабо посещаваните места за целия фестивал.
много линкове:
официланият сайт
playlist в тубата
crystal method
FAITH NO MORE + myspace
Clawfinger
Karandila
Artery
Bernays Propaganda
Elvis Jackson
Babyface clan- link1 & link2
DJ Dharba
Млък!
Сепуко 6- линк1 линк2
Джендема + facebook
Panican Whyasker
Fun Lovin' Criminals
Odd Crew- myspace & facebook
Surmata Harry's Coptor Mix + last.fm
Dreadzone
De Phazz
La Muchedumbre- last.fm + myspace
Голям ПС:
Някой от тези групи ще разгледаме по- подробно. Галерията на официалния сайт е много постна и не можете да добиете дори бееегла представа за атмосферата на събитието. Музикален фестивал край морето! До самите вълни! Кълна се, прекрасно е! Имаше хора на смешни пружиниращи кокилки, чичковци окичени целите в шарени перуки и светещи рога и свирки и какво ли още не, хипита, елитари, метали, просто тълпа непринудени, въодушевени хора и наистина музика за всеки! Пясъкът ти влиза в обувките, дрехите, очите, ушите и нервите, но наистина това успява ли да съсипе на някого вечерта?
Догодина, каквато и манджа с грозде да забъркат пак организаторите, отидете поне за една вечер и усетете сами защо фестовете на открито си струват парите! И един съвет, не забравяйте да си вземете стабилна връхна дрешка, дори денем да е 35 градуса, нощем край морето е студено.
Blaze~
Няма коментари:
Публикуване на коментар