Necrophobic - Death to all

Ето това е едно от големите блек/дет попадения на годината. Шведските зверове Necrophobic бележат 20-тата си годишнина на сцената с свирепото си ново адско отроче Death to all.
Албума е полят с огромни количества мизантропия и подпален в пламъците на нестихваща агресия. От както попадна на машината ми,не мога да спра да си го въртя. Дали смитащата лавина от нестихващи китарни рифове,дали всеки изпълнен със злоба барабанен удар, дали крясъците на Тобияс,олицетворяващи човешката омраза в цялата и дълбочина,не мога да кажа кое точно от всичко това ме държи за шията и я клати в нечистивия ритъм,разтваря устата ми и изтръгва от гръкляна ми измъченото DEATH... TO.... ALL!!!!!!!! .....
Аблума е прекрасно балансиран и съдържа всичко това,което би искал един средностатистически олд скуул фен на екстремната музика - тежест, тяга, прогниващ гаден китарен звук, стегнат мрак,който се лее така от колоните,че можеш с чаша да го гребеш. Доволни траш забежки (и,не,като казвам траш,нямам предвид алколизираните селяндури дето пеят "ничия друга майка" или Злейър). Цялата тая чернилка обаче е толкова майсторски преплетена с мелодия и атмосфера,че не оставя място за съмнение в качествата на доказалите се от преди нихилисти. Слушалите по-ранните им неща ще забележат неотменния им прогрес,бавен като марша на черните армии насочили се към портите на рая, като същевременно запазват сравнителна стабилност. Не знам какво повече може да иска един "трю" фен.
Revеlation 666 има качествата да се превърне в един от онези големи мрачни северни химнове за почитателите на този жанр, абсолютно безкомпромисен и с нехуманно злото си аутро. Celebration of the Goat и La satanisma muerte - ето ТАКА,деца мой,се прави. Едноименната Death to all е разглобяващия неочакван удар в края на албума,който ти завира величието си в лицето и ти изкрещява "Нямаш право да спориш".

Така е,нямаш право.