"A sense of purpose" review

На 4-ти април тази година,култовата шведска мелодет група In Flames пусна 9-тия си албум със заглавие "A sense of purpose".
Тавата беше причина за големи спорове между феновете на групата,както и за почитателите на стила изобщо. Много хора го оплюха,много хора останаха във възтрог от резултатите. Макар и да съм изключително пристрастен,когато стане дума за тях,ще се опитам да дам един обективен поглед над новото им творение.
Първото нещо,което ще изтъкна е ,че състава остана вярен на максимата си непрекъснато да се променя. Те буквално нямат албум,който да звучи като предния. През годините предложиха на слушателите си много неща - красиви класики като в "Whoracle" , стабилни и тежки инструментали,като в "Colony",а дори и много хора твърдят,че албума "Clayman" e върха на мелодичния дет метъл като цяло и е абсолютно ненадминат. Може би не грешат. Малко по-късно те успяха тотално да преобърнат жанра с "Reroute to Remain",давайки нова насока на групи като Soilwork,Children of Bodom и Arch Enemy. Поредният им албум "Soundtrack to your escape" също представя групата под нов,невиждан ъгъл до сега и им придава нестандартно звучение. А Come Clarity,който прави много забежки към metalcore,е увенчан от небивал успех.
Сега момчетата от flames са решили да наблегнат на мелодичността на албума. Това веднага прави впечатление на тези,които и преди са слушали групата.Множество интересни мелодии се вплитат в различните песни,а майсторските сложни рифове както винаги са на лице. Някак си звучението е изчистено и на моменти има осезаема мекота.Лично на мен ми се струва, че определено с право може да се иска някои от песните да бяха по-тежки. От друга страна гениалната композиторска мисъл доста добре си личи.
Мнението ми е,че албума е невероятен. Някои песни сериозно напомнят на това,което сме чували в Clayman,а текстовете наподобяват по тематика на тези от Come clarity и OST to your escape. Новата продукция включва и най-дългата им до сега записвана песен - The chosen pessimist,която хвърли в тъч всички. Често е категоризирана като progressive rock или пък като Alternative ,но каквато и да е,в крайна сметка е нещо силно новаторско за тях.
От общо 17 песни,които са записали,само 12 присъстват в оригиналното издание на A sense of purpose.Други 3 са включени в EP-то The Mirror's Truth,което излезе малко преди албума,а също фигурират като bonus tracks в японското издание.Което значи,че още 2 песни предстоят да бъдат пуснати скоро време,но не е изяснено кога и как.
Ритъма е бърз,мелодиите - наситени и разнообразни,текстовете-въздействащи. In Flames определено затвърдиха позицията си на кралете на melodic death metal-a. Още в седмицата на своето излизане албума се закова веднага на 1-ва позиция в националната шведска класация,а и да не говорим в колко други.
Относно критиките към него,ако трябва да се обективни,те трябва да са минимални.Най-често го плюят хора,слушащи едно и също,такива,които не искат промяна и не могат да възприемат нищо външно. Е,да,но пък In Flames не са група,която тъпче на 1 място.
За мен просто няма лоша песен в албума,а Андерс се дере толкова жестоко на места,направо ми прави душата.

IN FLAMES WE TRUST!!!

~Д-р АЛУ