вторник, 20 май 2008 г.

30 секунди до Марс или синдрома на "големия вздрис"


Дами и господа,искам да представя на вашето внимание 30 seconds to Mars,една група,която наскоро стана крайно известна измежду тийнейджърките на възраст от 11 до 14 години и се превърнаха в достойни бойни другари на "велики" идоли за тази част от младежите като небезизвестните Linkin Park или Токio Hotel. Но нека не бързаме да слагаме всички под един знаменател. Хайде да започнем от самото начало.
Точно преди 10 години,вокалът,Джарад и брат му решават да си направят нещо като семеен проект. Малко известен е фактът,че целият инструментал в 1-вият им албум е изцяло изпълнен от въпросния фронтмен,с изключение на барабание. Ако се абстрахираме от това,което знаем днес за тях и врътнем дискчето,озаглавено със същото име,с което и групата,ще останем доста изненадани.
Какво чуват ушите ни? Един много свеж алтърнътив рок с доста прогресив елементи. Песните от едноименната продукция са оригинални,с интересна композиция,мелодиите са хващащи вниманието,пеенето на господин Лето е доста сносно,а текстовете са с космическият и технически привкус на метални стружки,обилно подправени с пост апокалиптични подправки. Общо погледнато,дава ни се възможност да чуем нещо по-различно от известните по онова време неща. Първият път когато прослушах тези "половинминутковци" беше преди някаде 3 години и нещо,по препоръка на един бивш съфорумник. Тогава името им беше световно неизвестно,а и обективно нямаха переспективи да избият на пазара,от гледище на това че не се водиха по мейнстрийма в онзи момент. Но това не пречеше въобще пост сайънс чувството,което 1-вия албум вдъхва да те облее.
Голяма работа,че нямаше да станат най-големия хит на пазара. Какво толкова ако нямат песен на висока позиция в някой чарт? Музиката беше истинска,тематиката си я имаше,дори и да не беше нищо особенно,можеше човек да си я пусне и да се отдаде на приятните звуци и нестандартна атмосфера.
Но видите ли,хората ще си останат хора,а парите-пари. Засърбяли ги ръчичките нашите,та решили че каквото и да стане,трябва да се пласират на пазара,без значение дали ще се откажат от индивидуалното,дали ще предадат феновете си,дори и да не са толкова много тогава. Та какво продава последно време в световен мащаб? Емовщината. Хайде едно бритонче,хайде малко грим,хайде да се полигавим. Да заебем space мотивите,пич,няма нищо по-яко от това да мрънкаме за нещо,което и самите не знаем. И ето,ще ни видят най-големите педе...така де Линкин парк и ще ни вземат в армията от клонингии ъндърлинг групи,ще се храним с обелки и отпадаци от емотрапезата на световната сцена. Възход? Да,ако си 14 годишна LP фенка ще кажеш така и ще си права за себе си. Но хората с по-развит музикален вкус могат да заключат само едно - Жалко падение.
Къде отиде якия алтърнътив звук,наситен на прогресив рок елементи от песни като Edge of the earth,Capricorn,Oblivion? А доволно циничния, по един страннен начин, текст на Buddha for Mary? Ще ви кажа къде - закопан под купчината лайна наречена "A beautiful lie".
Ако някога решите да чуете нещо тяхно,ще кажа само едно- 1-вия албум.Друго не си заслужава освен ако (нека се повторя за да ви се набие) не сте на 14 и емо стила не ви е начин на живот.
Готини песнички от 1-вия албум: Edge of the earth,Buddha for Mary,Oblivion,Year Zero,Capricorn и останалите са сносни,просто на мене тия ми правят по-особенно впечатление.

~Д-р АЛУ

2 коментара:

Bla каза...

Цялата emo-култура понамирисва яко; ако бандата на Джаред Лето е сравнително поносима, то издънки като Tokio Hotel трябва да се изтребват с напалм. Period.

Анонимен каза...

Боже, направо нямам думи за това, което сте написали. Тази група е вдъхнала живот в хората, дала им е хляб за размисъл. Не само Джаред е добрия в групата, ЦЯЛАТА група е перфектна. И ако си мислите, че само малките дечица си падат по тях, жестоко, ама жестоко се лъжете. А кой ги е зарибил по тях? Те да не са сираци? Мога да ви кажа поне 1000 човека, фенове над 20г. Още повече, че нямат нищо общо с емо стила. Ето това е проблема на хейтърите - говорят за нещо, което не знаят какво е. Айде слушайте си там чалгиите и мълчете. Мислите си, че най-добрите групи са тези, които не са известни, лъжете се. Тази група има цяло FAMILY, което с нетърпение чака в момента да излезе новия им албум. Те ги следят с всяка крачка, защото им ПУКА за тях. А точно тези хора не са кой знае какви обикновенни лигли и лигльовци, а НЕОНЕЦЕНИ хора. Хора, които в реалния живот имат проблеми с околните, понеже околните са ЕДНООБРАЗНИ. Както казва една моя госпожа, да не се обиждаме с груби думи. Това еднообразие е толкова заспало. Така че нямате право да обиждате група, за която не знаете нищо! Мислите си, че щом сте прочели нещо в уикипедия сте научили всичко, но определено се лъжете. Токио Хотел - добре, може би не изглеждат най-подходящо, но музиката им разбива. ЗАЩОТО ДРУГИ НЯМА ДА НАПРАВЯТ ТАКИВА ПЕСНИ. Научете се, че хората не живеят завинаги, живеят, за да оставят историята си завинаги.