Родена във Франция на 19ти декември 1915, Еdith Giovanna Gassion е нейното рождено име и тя успява от обикновено момиче с необикновен талант да се превърне в най-известната и обичана изпълнителка на френски шансони в цял свят. Песните на Пиаф отразяват собствения й трагичен живот. Майка й, певица по кафенета, я изоставя като пеленаче и малката Едит е отгледана от баба си. Баща й, който работи в цирка също не поема отговорност за детето си. И двамата й родители са алкохолици. По-късно бащата прибира при себе си дъщеря си. За да изкарва прехраната си още от юношеска възраст тя става улична певица. В този период от живота си Едит забременява и ражда дъщеря си Марсел, която умира от менингит още в съвсем ранна детска възраст. Певицата е покрусена от загубата си, но музиката остава нейна опора и препитание.
Тя е открита от Louis Leplee през 1935, когато прави и първия си запис. На него тя дължи обрата в кариерата си и не остава просто улична певица като своята майка. Луи е собственик на нощен клуб и я кани на прослушване, давайки й известния прякор "врабчето" ( "la mome piaf") заради особено ниския й ръст - 4' 8".
През същата 1935 обаче младата жена понася нов удар от съдбата- Луи, нейният благодетел, е убит. Тя е заподозряна в съучастничество и това почти унищожава едва проходилата й кариера. За късмет обаче, тя се е запознала с композитор и вокален педагог в заведението на Люплий- името му е Raymond Asso. Под негово ръководство години наред Пиаф се изгражда като певица и усъвършенство сценичното си поведение. Всичко, което е научила, самата тя отдава на напътствията на Аsso, който написва песента "Mon Legionnaire" и Едит се превръща в звезда.
По време на Втората Световна Война тя помага на Френската съпротива и записва през 1945 емблематичната си любовна песен "la vie en rose", през 1950 записана и в английска версия.
С нарастването на популярността на Едит расте и антуражът й, който включва много нейни приятели. Дори в последните си години, когато е сериозно болна и много изтощена от турнетата, певицата не спира да устройва големи приеми в дома си. Понякога се сервирали блюда и прибори за 145 човека и въпреки лекарската забрана Врабчето не прекъснала този си навик.
През 1948 Пиаф покорява Ню Йорк с невероятния си, дълбок и чувствен глас. Но там тя среща нещо повече от любовта на публиката, там намира и голямата любов на живота си Marcel Cerdan. Той е боксьор в средна категория от френски произход, но роден в Мароко. Двамата стават неразделни. В песента си "hymne a l'amour" французойката сякаш предрича трагичния край на своя романс изпявайки "ако животът те отдели от мен, ако умреш или си далеч от мен, няма да се въпротивя все пак да ме обичаш, защото аз също ще умра и вечността ще бъде наша". Тези редове са написани през 1949 и през октомври същата година Марсел умира в самолетна катастрофа на път за Ню Йорк при Едит. В деня, когато узнава това тя все пак провежда концерта си както е планиран, но покрусена от мъка едва стои на краката си. Няколко месеца по-късно се разболява от рядък вид артрит, който деформира цялата й опорна (костна) система, дори лицето. Предписани са й силни успокоителни, за да се справя с ужасяващите болки, понякога се налага дори да й биват инжектирани венозно. Дарена с борбена натура, тя продължава да пее и да обикаля света въпреки смазващата скръб. Продължава да устройва приеми в наетите от нея резиденции и да приема много различни лекарства- болкоуспокояващи, сънотворни и други. В резултат черният й дроб е силно увреден и за Едит са полагани специални грижи дори за най-елементарните дневни ритуали като събуждането. Противно на това, което я съветват приятели, колеги и лекари певицата упорито остава на сцената, изтощавайки се до краен предел, докато през 1959 не припада пред публиката. Хората наричат поредицата й концертни изпълнения през тази година "самоубийствено турне" и често й задават въпроса дали се е страхувала, че ще умре по време на някое от изпълненията. Отговорът на Пиаф е " Мислех, че ще умра, но не се страхувах."
Отново противно на всякаква логика Пиаф се и жени за млад мъж от гръцки произход в 46тата си година, болна и съсипана от лекарствата и алкохола. Младоженецът е само на 26 и е взимал уроци при Едит, която за малко не се отказва от бракосъчетанието. Тя успява да запише последните си хитове в двете години преди смъртта си сред които е "non rien de rien". Тя умира на 10ти октомври 1963 извън Париж, но тъй като последното й желание е да намери покоя си именно във френската столица, тя е закарана тайно с линейка до там непосредствено след смъртта си. Младият й съпруг и хората от антуража й не обявяват смъртта й преди да стигнат Париж и по обед на 11ти октомври официално е оповестена кончината на френската икона в музиката. Процесията по изпращането на тялото й до прочутата "Перла" 6 събира над 600 000 почитатели и приятели на Едит, сред които и известни личности от цял свят дошли да почетат паметта й. Дългогодишната й приятелка Ginou Richer казва: " Тя умря на 47, но живя 4 пъти по-бързо от когото и да е другиго. Така че, тя умря на преклонна възраст."
Направен е филм по биографията на певицата наречен "La Vie en Rose" режисиран от Olivier Dahan.
Edith Piaf - La Vie En Rose - 1954
Edith Piaf - Hymne à L'Amour
Edith Piaf - Milord
Edith Piaf - La Foule
Blaze~
Няма коментари:
Публикуване на коментар