Sevendust

01. Inside

02. Enough

03. Hope

04. Scapegoat

05. Fear

06. The Past

07. Prodigal Son

08. Lifeless

09. Sorrow

10. Contradiction

11. Walk Away

Това, което може да се каже за Sevendust, е че вече 11 години правят своята музика, неповлияни от мимолетните моди на индустрията. Linkin Park, Limp Bizkit, Godsmack- всички те имаха своето време на популярност, което отмина, връх на славата и модата си, и избледняха в пространстово. Някои евентуално направиха опити за завръшане, но през цялото това време Sevendust упорито следваха своя път.

Сега конкретно за новия албум- той е типичния рок албум, който бихте чули по рок радиото и масите биха награбили като топъл хляб и в това отношение, той не е нищо ново за публиката. Обаче трябва да се признае, че групата е създала тава с доста добро звучене, което едновременно те удря в ушите и те кара да мяташ глава. Началното парче "Inside" има полу-индъстриъл интру, което би подлъгало, че тук ще намерим нова степен на тежест поне що се отнася до Sevendust, но не това е случаят. Lajon Witherspoon ни поднася и характерния за него бавен, напевен припев, използвайки в куплетите преди това няколко мръсни F**k думички за по-пиперлив привкус.
"Hope" (featuring ALTER BRIDGE's Mark Tremonti) от своя страна започва по-нестандартно според каноните на групата с мрачно пиано преливащо в плашещи строфи като всеки от музикантите засвирва, за да надградят звука до неговата кулминация в тежки, многопластови китари. Третата песен може да се смята за една от най-освежаващите или по-разнообразни, които ще чуете на албум на Sevendust, но за сметка на това 09. Sorrow e пример за класическа рок парче, което се радва на участието на Miles Kennedy също от ALTER BRIDGE.

Като заговорихме за гостуващи изпълнители,бившият "American Idol" Chris Daughtry се присъединява към групата за задължителната акустична балада "The Past".
"Scapegoat" и "Walk Away" са песните, които могат да ви осветлят защо групата все още има добри жизнени показатели според звукозаписните компании, докато за жалост пилотния сингъл (чийто клип може да гледате ако кликнете на името на песента в траклиста по-горе) не успява да хване елитния автобус като предните две песни. Причината за това донякъде са лириките- претърпели неуспешен опит за оригинално разкрасяване с редове като "I'm coming on like an elephant gun??"
Като цяло този албум няма да попадне нито в графа "най-лош", нито "най-добър" за групата. По-важно е това, което обаче ни показва и то е, че за добро или лошо Sevendust все още са тук, все още са способни да забиват здраво и нямат намерение да изчезнат от музикалното пространство.